3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
С., 23.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 161/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 5039 от 9.ХІ.2010 г. по гр.д. № 5692/ 2010 г. на Софийски градски съд, в частта, с което е отменено в обжалваната от ответниците част Решение от 2.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 31 425/ 2009 г. на СРС, 38 с., с която М. К. М. и Е. Е. И. – двамата от [населено място] са осъдени да платят на [фирма] – [населено място] разликата над 1103.03 евро до 5400 евро – наем за периода 1.ІІ.2009 г. – 31.ХІІ.2009 г. и 1263.08 лв. – консумативни разноски, свързани с мениджмънта на общите части на наетия имот за периода 1.І.2009 г. – 30.VІ.2009 г., и е постановено друго, с което са отхвърлени искът за дължим наем за тази разлика и за посочената сума 1263.08 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение в частта за наема противоречи на практиката на ВКС – Р.№1035/21.ХІ.2008 г. по гр.д.№ 2687/2007 г. и Р.№422/21.V. 2010 г. по гр.д.№ 981/2009 г. и е неправилно по изложените съображения. Жалбоподателят излага, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане до касация на въззивното решение в частта относно консумативните разноски, свързани с мениджмънта на общите части на наетия имот, тъй като противоречи на Р.№1077/12.І.2005 г., за което обосновава съображения за неправилност на въззивното решение. Поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, в подкрепа на което излага доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение и счита, че следва да бъде дадено тълкуване и отговор на въпросите: може ли неизправният наемател да прекрати наемния договор, като черпи права от неправомерното си поведение (неплащане на наема) и може ли при два частни документа, изходящи от едно и също юридическо лице, съдът да квалифицира единият като частен документ, а другият – като писмено свидетелско показание, което да не приеме.
Ответниците по касационната жалба М. К. М. и Е. Е. И. – двамата от [населено място] не изразяват становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, които са отхвърлени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 14.ХІІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос по поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора, от сочените нарушения, допуснати от съда и от посочената съдебна практика – решения на ВКС. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, независимо от което това основание не е налице. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5039 от 9.ХІ.2010 г. по гр.д. № 5692/ 2010 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: