О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
гр. София, 24.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2887 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. С. Г., срещу разпореждане от 15.04.2014г. по гр. дело № 13792/2012г. на Софийски градски съд, ГО II-Д въззивен състав, за връщане на касационната му жалба срещу решение от 20.11.2013г. по същото дело.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост, съответно незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл относно допустимостта на касационното обжалване и предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК. Незаконосъобразността на акта се извежда от това, че не е взет предвид материалният интерес на делото, определен от стойността на договора, за който е въведено възражение за нищожност. Поддържа се, че разпореждането е в противоречие с чл.10, ал.1 ЗСВ, съгласно който производството по гражданските дела е триинстанционно.
Ответникът, [фирма], моли да се остави без уважение частната жалба и се присъдят разноски за настоящата инстанция – 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Софийски градски съд е върнал касационна жалба като е приел, че постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на иска е под 5000 лева.
Обжалваното разпореждане е допустимо и правилно.
Въззивният съд е постановил обжалвания акт в съответствие с правомощията, дадени му изрично с разпоредба на чл.286, ал.1, т.3 ГПК, съгласно която касационната жалба се връща от въззивния съд, ако въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
Въведеният в чл.280, ал.2 ГПК критерий за обжалваемост на въззивните решения е цената на иска, за определянето на която са ирелевантни направените по делото възражения, вкл. за нищожност на договора, като на основание чл.70, ал.1 ГПК, цената на иска се определя от ищеца, а не от ответника по делото.
Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК въвежда ограничение на правилото за двуинстанционен контрол на съдебните решения, поради което не е налице нарушение на нормата на чл.10, ал.1 ЗСВ.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди, като допустимо и правилно, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 150 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.04.2014г. по гр. дело № 13792/2012г. на Софийски градски съд, ГО II-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА Й. С. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати [фирма], разноски в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.