О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
София, 25.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 564 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. /Б./” ЕАД чрез юрисконсулт М. А. срещу решение № 56/11.03.2011 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.гр.д. № 11/2011 г., с което е отменено уважително решение на Русенски окръжен съд /Р./ и е постановено друго, отхвърлящо предявен от касатора иск срещу И. С. Г., Ю. В. Г. и Д. И. Г. за обявяване за недействителен спрямо „Р. /Б./” ЕАД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 60, том I, рег. № 2456, дело 52 от 18.03.2009 г. по опис на нотариус А. П., рег. № 216 на нотариалната камара с район на действие Районен съд Русе, вписан във входящия регистър на Службата по вписвания при Агенция по вписванията, [населено място] под № 4090/18.03.2009 г. с акт № 51, том 7, дело № 1390/2009 г. Присъдени са и съответните разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по жалбата – И. С. Г., Ю. В. Г. и Д. И. Г. оспорват допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Р. е предявен иск от „Р. /Б./” ЕАД срещу И. С. Г., Ю. В. Г. и Д. И. Г. по чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо банката на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен между тримата ответници с нотариален акт № 60, том I, рег. № 2456, дело 52 от 18.03.2009 г. Искът е уважен от Р., чието решение е отменено от ВТАС и е постановено друго, отхвърлящо иска. ВТАС е приел, че двамата ответници И. С. Г. и Ю. В. Г. са съдлъжници по отпуснати от банката три кредита на [фирма]. Като съдлъжници физическите лица са били солидарно отговорни с кредитополучателя. След сключване на кредитите, но преди тяхната предсрочна изискуемост, И. С. Г. и Ю. В. Г. са прехвърлили свой недвижим имот на дъщеря си Д. И. Г. /на 18.03.2009 г./. ВТАС е приел, че вземането на банката към двамата съдлъжници по трите договора, станали предсрочно изискуеми, са възникнали като такива на 04.09.2009 г., когато двамата съдлъжници са получили писмата на банката, с които банката ги е уведомила, че сумите по трите кредита са обявени за предсрочно изискуеми на основание чл.10.3 от договорите, като И. С. Г. и Ю. В. Г. са предупредени незабавно да заплатят всички суми. Приложима е разпоредбата на чл.135 ал.3 ЗЗД, при която недобросъвестността на участниците в сделката /И. С. Г., Ю. В. Г. и Д. И. Г./ не се предполага, а следва да се докаже. Това обстоятелство не е доказано от ищеца, поради което искът за обявяване относителна недействителност на сделката е отхвърлен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос: В кой момент възниква вземането на кредитора и той може успешно да упражни отменителния иск по чл.135 ЗЗД и свързаният с него въпрос за правната квалификация на иска по ал.1 или по ал.3 на чл.135 ЗЗД, съответно за подлежащите на установяване факти по правния спор? Така както е формулиран въпросът в цялост, само в първата си част е въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В останалата част отговорът е фактологично обусловен и разрешението е относимо към правилността на обжалваното решение, която не може да се обсъжда в производството по чл.288 ГПК, доколкото законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК и тези по чл.281 ГПК както и последователността за произнасяне по тях. Въпросът за възникване вземането на кредитора е обусловило изхода на спора. Липсва допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК както подържа касаторът. От приложената съдебна практика, относимо към въпроса за момента на възникване вземането на кредитора, е само решение № 422/20.03.2000 г. на ВКС, V ГО, в което вземането на кредитора е по договор за доставка на птиче месо. В случая вземанията на кредитора са по три банкови кредита, сключени при едни условия – погасяване с месечни вноски, но станали предсрочно изискуеми в цялост и незабавно платими по искане на банката по определения в договорите ред, когато двамата съдлъжници И. С. Г. и Ю. В. Г. са получили писмата на банката /на 04.09.2009 г./с оглед осъществяване на определени условия, предвидени в клаузи по договорите – чл.10.3. Следователно, няма обективна идентичност по казусите и не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Останалите приложени решения на ВС, ВКС и въззивни съдилища не са във връзка с така поставения въпрос за момента на възникване вземането на кредитора и също са по казуси, обективна неидентични с настоящия.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата Д. И. Г. направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 5000 лв. адвокатски хонорар. Другите двама ответници не са поискали присъждане на разноски, нито са представени доказателства за сторени такива.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56/11.03.2011 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. № 11/2011 г.
ОСЪЖДА „Р. /Б./” ЕАД, [населено място], [улица] да заплати на Д. И. Г., [населено място], пл. „С. троица” № 17 направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.