4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
гр. София, 25.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2880 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 499 от 01.07.2014г. по ч.гр.д. № 317/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 94 от 15.05.2014г. на Търговищки окръжен съд по т.д. № 109/2013г. за връщане на подадената от дружеството частна въззивна жалба.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд не му е дал срок за отстраняване на нередовността на подадената частна жалба и по този начин е извършил процесуално нарушение. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил довода му, че първоинстанционният съд е следвало не да върне жалбата му, а да го освободи от заплащането на държавна такса по нея. Допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуални въпроси, които са обуславящи изхода на спора: „Как следва да процедира въззивният съд, ако установи, че дължимата държавна такса не е своевременно събрана от първоинстанционния съд – да остави без разглеждане частната жалба или да даде седмодневен срок на жалбоподателя за отстраняване на нередовността на основание чл.275, ал.2 вр. чл.273 вр. чл.129, ал.2 ГПК? Следва ли нормата на чл.83, ал.2 ГПК да се тълкува разширително, доколкото лишава от правна защита юридическите лица?”. Частният жалбоподател поддържа, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като не е открил съдебна практика по тях.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане № 94 от 15.05.2014г. на Търговищки окръжен съд по т.д. № 109/2013г., с което е върната подадената от [фирма] частна въззивна жалба срещу разпореждане от 07.04.2014г. по същото дело за връщане на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Въззивният съд е приел, че нито в указания от първоинстанционния съд срок, нито пред въззивната инстанция са представени доказателства за внасяне на дължимата от частния жалбоподател държавна такса, въпреки че указанията за отстраняване на тази нередовност са му били редовно съобщени. Поради това е счел, че разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на частната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Формулираните от жалбоподателя процесуални въпроси не са от значение за изхода на делото и не са разрешени от въззивния съд. Това е така, тъй като въззивният съд е бил сезиран с редовна частна жалба, държавната такса по която е била внесена, поради което не са били налице основания пред този съд да се развие процедура по чл.275, ал.2 вр. чл.262 ГПК. Вторият въпрос също не е от значение за формиране на решаващата воля на въззивния съд, тъй като този съд не е бил сезиран с частна жалба срещу акт на първоинстанционния съд, с който се оставя без уважение искане за освобождаване на страната от държавна такса, и не е излагал съображения във връзка с приложението на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК. С определение № 42 от 10.03.2014г. Търговищки окръжен съд е оставено без уважение искането на жалбоподателя [фирма] за освобождаване от държавна такса по въззивната му жалба и това определение не е било обжалвано от страната.
Дори и да се приеме, че формулираните въпроси са от значение за формиране на решаващата воля на въззивния съд, не е налице селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.2 вр. чл.262 ГПК при нередовност на подадена частна жалба, съдът следва да даде на жалбоподателя указания да я отстрани в едноседмичен срок, като при неизпълнение на тези указания частната жалба следва да бъде върната. Тази разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й е формирана постоянна съдебна практика, която не се нуждае от поправяне или осъвременяване. За нередовностите на частната жалба следи първоинстанционният съд, който следва да извърши проверката по чл.275, ал.2 вр. чл.262 ГПК. Разпореждането на този съд, с който се връща частна жалба, подлежи на обжалване пред въззивния съд, който следва да извърши преценка дали са били налице нередовности на частната жалба, дали на страната са били дадени и редовно съобщени указания за отстраняването им, и дали нередовностите са били отстранени в срок, т.е. дали са били налице предпоставките на чл.262, ал.2 ГПК. В случай, че първоинстанционният съд, след проведена процедура по чл.262, ал.1 ГПК, е върнал частната жалба, въззивният съд не разполага с правомощие да проведе нова процедура по отстраняване на нередовностите на вече върнатата частна жалба. Въззивният съд е длъжен да предприеме действия по чл.262, ал.1 ГПК, само ако бъде сезиран с нередовна жалба поради неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задълженията му във връзка с администрирането й. В настоящия случай въззивният съд е бил сезиран с редовна частна жалба, поради което я е разгледал по същество и, след като е извършил преценка за наличието на предпоставките на чл.262, ал.2 ГПК, е потвърдил обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд. По този начин въззивният съд е процедирал в съответствие с установената съдебна практика.
Разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 – т. 3 и т. 5, ал. 2 и чл. 84 ГПК, уреждащи освобождаване на страната от държавна такса, са достатъчно точни и ясни и не пораждат никакво съмнение. Във връзка с приложението на тези разпоредби е формирана и постоянна съдебна практика, която не се нуждае от поправяне или осъвременяване и която приема, че липсата на достатъчно парични средства търговецът – юридическото лице да заплати дължимата държавна такса предполага изпадането му в състояние на неплатежоспособност, което състояние може да се установи само в производството по несъстоятелност. Българският Граждански процесуален кодекс определя реда, предпоставките и субектите, които могат да бъдат освободени от внасяне на държавна такса – поначало това са физическите лица, а юридическите – само в предвидените от закона случаи, като правната уредба на тези въпроси е приоритет на всяка държава, членка на ЕС /определение № 335 от 30.05.2014г. по ч.т.д. № 1562/2014г. на ВКС, ТК, ІІ отд.; определение № 389/21.05.2012 г. по ч. т. д. № 66/2012 г. на ВКС, ТК, II отд.; определение № 580/27.06.2010 г. по ч. т. д. _ 451/2012 г. на ВКС, ТК, II отд.; определение № 569/4.10.2012 г. по ч. т. д. № 522/2012 г. на ВКС, ТК, I отд.; определение № 128/26.02.2013 г. по ч. гр. д. № 47/2013 г., на ВКС, ТК, IV отд. и др. /.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Варненски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 499 от 01.07.2014г. по ч.гр.д. № 317/2014г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: