4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
гр. София, 28.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3167 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. „С.” в ликвидация, [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. М. срещу определение № 3534 от 17.07.2015г. по ч. гр. дело № 1916/2015г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение жалбата на П. „С.“ в ликвидация, [населено място] против определение от 22.06.2015г. по преписка вх. № 18394/22.06.2015г. на А. по вписванията, Служба по вписванията, постановено от съдия по вписвания при Районен съд Пловдив, с което е отказано извършване на отбелязване прекратяване на договор за аренда на земеделска земя от 16.06.2000г. с нотариално заверени подписи от същата дата, сключен между арендодател Р. Г. Р. и арендатор П. „С.“ в ликвидация, [населено място], на основание чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗАЗ – прекратяване на юридическото лице – арендатор.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост: 1/ въззивният съд не е обсъдил фактите, обстоятелствата и доводите в жалбата срещу отказа на съдията по вписванията, а е потвърдил отказа с мотиви, различни от тези на съдията по вписванията; 2/ мотивите на въззивната инстанция, че прекратяването на договора първо следва да се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и гори, а след това да се впише в нотариалните книги, са неправилни, тъй като противоречат на чл. 8 и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 6 от 18.02.2000г. за условията и реда за регистрация на договорите за аренда в Поземлените комисии и чл. 35 от Наредба № 49 от 05.11.2004г. на Министъра на земеделието за поддържане картата на възстановената собственост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа становище за противоречие с определение по ч. гр. д. № 63/2014г. на Окръжен съд Ямбол, от което е видно, че от правно значение за прекратяване на договора за аренда е моментът на прекратяването на юридическото лице, а не неговото заличаване. Частният жалбоподател посочва, че е подал идентични заявления до Служба по вписванията в [населено място], по които е извършено надлежно вписване. Въпросите, които според частния жалбоподател са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, са следните: „прилагането на предвидените хипотези в закона за кооперациите и Търговския закон за прекратяването на съответните юридически лица и идентично ли е това прекратяване с визираното от Закона за арендата в земеделието прекратяване на юридическото лице на арендатора, като основание за прекратяване на арендния договор“; „относно прилагането на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ“.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да остави без уважение жалбата на П. „С.“ в ликвидация, [населено място] против определението от 22.06.2015г. по преписка вх. № 18394/22.06.2015г. на А. по вписванията, Служба по вписванията, постановено от съдия по вписвания при Районен съд Пловдив, въззивният съд се е аргументирал с непредставяне на доказателства прекратяването на договора да е регистрирано в съответната общинска служба по земеделие и гори, която регистрация следва да предхожда вписването в нотариалните книги, съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. В тази насока съдебният състав на въззивната инстанция се е позовала на определение № 286/07.05.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 792/2012г., IV г. о., ГК и определение № 6/09.01.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 6855/2013г., I г. о., ГК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от частния жалбоподател правен въпрос относно „прилагането на предвидените хипотези в закона за кооперациите и Търговския закон за прекратяването на съответните юридически лица и идентично ли е това прекратяване с визираното от Закона за арендата в земеделието прекратяване на юридическото лице на арендатора, като основание за прекратяване на арендния договор“ не е релевантен по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като Пловдивски окръжен съд не се е произнесъл по него и същият не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция.
Правният въпрос относно прилагането на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ е от значение за изхода на спора, обусловил е правните изводи на въззивния съд, поради което е релевантен за делото. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по този въпрос е неоснователен поради това, че е формирана постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в определение № 286/07.05.2013г. по ч. гр. д. № 792/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 496/18.09.2015г. по ч. т. д. № 1988/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ налагат извод, че прекратяването на договора за аренда първо следва да се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и след това да се впише в нотариалните книги. Тази практика се поддържа в множество определения, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивни определения, с които е потвърден отказ на съдията по вписвания да извърши вписване на прекратяване на аренден договор, например определение № 6/09.01.2014г. по ч. гр. д. № 6855/2013г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 763/26.11.2013г. по ч. гр. д. № 6837/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.
Твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че мотивите са в противоречие с чл. 8 и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 6 от 18.02.2000г. за условията и реда за регистрация на договорите за аренда в Поземлените комисии и чл. 35 от Наредба № 49 от 05.11.2004г. на Министъра на земеделието за поддържане картата на възстановената собственост, не е налице. Посочените норми са ясни и не налагат друго тълкуване на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ – чл. 8 от Наредба № 6 от 18.02.2000г. се отнася до първоначалната регистрация на договора за аренда, но не и до последващите промени, а разпоредбата на чл. 10 урежда срока и задължението на арендатора да подава в поземлената комисия актуализирана информация при промяна във вписаните обстоятелства в едномесечен срок, включително при продължаване или прекратяване на договора. В последната хипотеза инструктивният срок започва да тече от датата на прекратяване на договора, а не от вписване на прекратяването на договора за аренда в нотариалните книги по аргумент от чл. 10, ал. 2 от наредбата – посочената правна норма не съдържа изискване представянето на копието на анекса към договора за аренда да бъде да бъде извършено след вписване на променените обстоятелства. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004г. на Министъра на земеделието за поддържане картата на възстановената собственост регламентира отразяването на договорите за аренда в част „В” на партидата на имота въз основа на договора за аренда на земеделска земя или стопанство след вписването му, но не определя реда за регистрация на прекратяването на арендния договор в съответната общинска служба по земеделие и в Службата по вписванията.
Поради липса на твърдените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски окръжен съд.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3534 от 17.07.2015г. по ч. гр. дело № 1916/2015г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: