Определение №748 от 30.12.2009 по ч.пр. дело №566/566 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 748
 
гр.София 30.12.2009г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и девета година в състав:
 
                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
                          ЧЛЕНОВЕ:                 МАРИО ПЪРВАНОВ
АЛБЕНА БОНЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  частно гр.дело № 566/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е образувано по частна жалба на Й. М. Д. против разпореждане № 6/04.03.2008 г. на председателя на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е върната като недопустима „жалба за бавност” вх. № 2715/26.02.2008 г. на Д.
Съдебният състав, за да се произнесе по частната жалба, установи следното:
Й. М. Д. е предявила искове против М. на з. за заплащане на обезщетения по КТ.
С решение от 20.09.2005 г. по гр.д. № 864/2002 г. състав на Софийски градски съд е отхвърлил всички претенции.
Въззивната жалба на Д. е върната поради просрочие от състав на Софийски апелативен съд, а образуваното по нея въззивно гр.д. № 209/2006 г. е прекратено.
Подадена е частна жалба, образувана в ч.гр.д. № 383/2006 г. по описа на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение. С определение № 450/21.09.2006 г. касационната инстанция е оставила в сила въззивното определение.
Й. М. Д. е подала множество молби, молби –искания и жалби, в които основно изразява несъгласие с извода на апелативния съд за просрочие на въззивната й жалба, а също така поддържа основателността на исковите си претенции.
На 26.02.2008 г. е подала жалба, квалифицирана от нея като такава за бавност. Тя е върната от председателя на пето гражданско отделение, като процесуално недопустима с разпореждането, предмет на настоящата проверка.
Разпореждането е правилно.
Д. на практика не се оплаква от бездействие на Върховния касационен съд да се произнесе по частната й жалба от 2006 г., а твърди, че не е запозната със съдебния акт, като се жали, че не й бил изпратен и препис от него.
Тази жалба не може да се квалифицира по чл. 217а ГПК от 1952 г. /отм./, който е бил в сила към 26.02.2008 г. Безспорно, освен това, липсва и забава в действията на Върховния касационен съд, който се е произнесъл по частната жалба на Д. още на 19.09.2006 г. – три дни след образуване на частно гр.д. № 383/2006 г. и това определение е било обявено на 21.09.2006 г. чрез вписване в специалния съдебен регистър. Задължение за пращане на препис от това определение при действието на ГПК от 1952 г. няма, а страната при справка в деловодството на Върховен касационен съд или по първоинстанционното дело в Софийски градски съд, може да поиска да получи препис от определението.
Доводите на Д. за основателност на исковите й претенции, както и за неправилност на определението на Софийски апелативен съд, с което е върната въззивната й жалба, не могат да се разглеждат по реда на чл. 217а ГПК, отм., нито в настоящото производство.
В заключение, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 6/04.03.2008 г. на председателя на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е върната като недопустима „жалба за бавност” вх. № 2715/26.02.2008 г., подадена от Й. М. Д..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top