4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
[населено място], 01.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.10.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1562/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на З. Г. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №12278/14 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Р. Б. / като наследник на И. И./ иск с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД – за обявяване за окончателен на сключения между И. И., като прехвърлител и ищеца – касатор, като приобретател договор от 6.10.05 г. за прехвърляне на недвижим имот / ? ид.ч. от апартамент в [населено място]/ срещу издръжка и гледане.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВС и ВКС при действието на отменения ГПК / която определя квалификацията на първото от допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.2 ГПК – ТР №1/19.02.10 г./ е решен от въззивния съд материалноправният въпрос: Може ли приобретателят по един предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане да иска по съдебен ред с иск, предявен срещу наследниците / на прехвърлителя/ обявяване на договора за окончателен, когато окончателен договор не е сключен приживе на прехвърлителя?
Въззивният съд, според касатора, се е произнесъл и по процесуалния въпрос: Кога крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено? Касаторът намира, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като с него е нарушен чл.236, ал.2 ГПК, който задължава съда в мотивите си да разгледа всички искания и възражения на страните във въззивното производство и конкретно въпроса: може ли изпълнението на задължението да бъде реализирано от трето лице и дали плащането на данъците и консумативите за процесния имот представлява изпълнение на задълженията по предварителния договор?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
Въззивният съд е отхвърлил иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, като е приел, че договорът на страните от 6.10.05 г. съдържа клаузи на предварителен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане – т.1 от договора, и на предварителен възмезден договор за поръчка срещу прехвърляне на недвижим имот –т.2. Договорите се основават на взаимното доверие между страните, поради което се прекратяват съответно при смърт на прехвърлителя и при смърт на някоя от страните. С оглед личния характер на предварителния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обявяването му за окончателен след смъртта на прехвърлителя, по иск срещу наследниците му е допустимо, когато предварителният договор има за предмет грижа и издръжка и за минал момент, преди сключване на договора. Ако прехвърлителят е починал, след като е бил гледан и издържан и задължението на приобретателя е изпълнено, приобретателят може да реализира срещу наследниците на прехвърлителя по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД потестативното си право за обявяване на договора за окончателен. С процесния договор, според въззивния съд, е поето от приобретателя задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя само занапред, след датата на сключване на договора. Прехвърлянето е обещано и за оказваната преди подписване на договора адвокатска помощ, по възмездния договор за поръчка. Тази насрещна престация обаче не е индивидуализирана в договора в необходимата съобр. чл.19, ал.2 ЗЗД степен – не е посочено в какво точно се изразява предоставената адвокатска помощ и по кои конкретни съдебни производства. Липсата на индивидуализация на престацията на приобретателя в предварителния договор не може да бъде преодоляна с ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателства. Предмет на производството по чл.19, ал.3 ЗЗД е единствено волята на страните, обективирана в предварителния договор, който се замества по съдебен ред с окончателен, съобразно постигнатите в предварителния договор уговорки.
По първия от въпросите изводите на въззивния съд съвпадат с приетото в цитираното от касатора р. по гр.д. №109/99 г. на второ г.о., както и в по-късна практика на ВКС по реда на ГПК, отм. – напр. р. по гр.д. №1613/08 г. на трето г.о. Задължението за издръжка и гледане е поето от приобретателя занапред – след сключване на договора. Прехвърлянето на имота е обещано не само срещу бъдеща, но и срещу оказаната преди сключване на договора адвокатска помощ, както сочи касаторът. Подобна уговорка обаче противоречи на закона и в тази част договорът е недействителен – р. по гр.д. №653/12 г. на ВКС, трето г.о., по чл.290 ГПК. Там е прието, че натуралното адвокатско възнаграждение не е разрешено както от закона – чл. 36, ал. 4 ЗА и по арг. от чл. 46 ЗА, така и от морала – чл. 14, ал. 5 и чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката. Клаузата, с която е уговорено такова възнаграждение, е нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД.
Поради изложеното не се установява противоречие по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, като основание за допускане на обжалването по първия поставен въпрос.
Изложените по повод поставения във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК процесуален въпрос доводи за необоснованост и съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение сочат на осн. по чл.281,т.3 ГПК, които ВКС не разглежда в това производство, според приетото в ТР №1/19.02.10 г. . Касаторът не е обосновал във връзка с въпроса допълнителното основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК със специфичното му съдържание, разяснено в цитираното ТР, поради което обжалване на това основание не може да се допусне.
Във връзка с въпроса за възможността задължението за издръжка и гледане да се изпълнява чрез трето лице, следва да се отбележи следното: В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по своята същност изпълнението на задължението за издръжка и гледане не търпи забава. То трябва да се извършва цялостно. Не е допустимо да се дели на периоди, а е необходимо да бъде постоянно и непрекъснато/ р. по гр.д. №1404/97 г. на второ г.о. на ВКС/.В решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на IV ГО на ВКС, е посочено, че съдържанието на насрещните престации по договора за издръжка и гледане се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и необходими грижи. Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда. Сочените от касатора във връзка с въпроса действия / гледане на прехвърлителя чрез трето лице за времето от 24.08.07 г., когато е сключен договорът с това трето лице, до смъртта на прехвърлителя на 9.09.07 г./ и плащането на данъците и консумативите за имота не обосновават пълно /непрекъснато и цялостно/ изпълнение на предварителния договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, като предпоставка за обявяването му за окончателен. В този смисъл е трайната практика на ВКС – напр. р. по гр.д. №612/10 г. на трето г.о., р. по гр.д. №698/95 г. на второ г.о. на ВС и др.. .
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №12278/14 г. от 21.03.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: