1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
гр. София, 12.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3898 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. К. Ж. в качеството му на управител на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. П. срещу определение № 209 от 24.09.2013г. по т. дело № 2659/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че уточнението на исковата молба по отношение на ищеца е направено в резултат на разпореждане от 27.05.2013г. на Председателя на Търговска колегия на ВКС. Релевира доводи, че за физическото лице Ж. К. Ж. липсва правен интерес от отмяна на постановеното срещу него отхвърлително арбитражно решение, като такъв съществува единствено за юридическото лице, на което той е управител. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно съдебният състав на ВКС е приел, че е „недопустимо да се претендира отмяна по реда на чл. 47 и сл. от ГПК на определението на АС, постановено на 20.06.2012г. за частичното прекратяване на арбитражното производство …”, тъй като такова искане в исковата молба и уточняващата молба не е направено. Излага съображения за несъстоятелност на заключението на ВКС за връзката между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и авторството на физическото лице Ж. Ж. в иска за отмяна на арбитражното решение. Частният жалбоподател моли определението за прекратяване на производството да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по – нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт състав на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че подадената от Ж. Ж. молба за отмяна е процесуално недопустима. От една страна, съдебният състав е изложил съображения, че е недопустимо да се претендира отмяна по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА /погрешно посочено ГПК, предвид останалите мотиви в определението/ на определението на Арбитражния съд по търговски спорове – [населено място], постановено в заседание на 20.06.2012г. за частично прекратяване на арбитражното производство. От друга страна, са изложени аргументи, че за ищеца Ж. Ж. липсва правен интерес от отмяна на постановеното срещу него отхвърлително арбитражно решение, включително и по искането на насрещната страна за присъждане на разноски.
По отношение на последващото уточнение, направено с молба вх. № 5891/17.06.2013г., съдебният състав, като е съпоставил обстоятелствената част и петитума на сезиращата молба за отмяна и е констатирал, че арбитражното решение е атакувано от Ж. Ж. на основание чл. 47, т. 3 ЗМТА в частта, касаеща предявените срещу него искове, въз основа на твърдяните в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, е направил извод, че последващо уточнение на молбата за отмяна е недопустимо. Изводът е аргументиран с обстоятелството, че направеното уточнение би довело до пълно несъответствие между наименованието на ищеца, от една страна, и обстоятелствената част и петитума, от друга страна. Несъответствието не би могло да бъде преодоляно и по реда на чл. 129 ГПК, тъй като това би съставлявало предявяване на нов иск за отмяна на постановеното срещу [фирма] осъдително арбитражно решение.
Определението на ВКС, ТК, Второ отделение е правилно.
С решение от 14.01.2013г. по арб. дело № 14/2012г. на Арбитражния съд по търговски спорове – [населено място] [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 180 640,04 лв. – неизплатена главница за закупено гориво, сумата 29 429,36 лв. – договорна лихва за забавено плащане за определен период, договорената лихва за забавено плащане в размер на 20%, считано от 18.04.2012г. до окончателното изплащане на главницата и сумата 11 136,88 лв. – разноски, като искът за договорната лихва е отхвърлен за разликата до претендирания размер. Със същото решение арбитражният съд е отхвърлил иска на [фирма] против Ж. К. Ж. за заплащане в качеството му на солидарен длъжник на сумата общо 210 196,42 лв., от които 180 640,04 лв. – неизплатена главница за закупено гориво, 29 556,38 лв. – договорна лихва за забавено плащане за определен период и иска за заплащане на договорна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Със същото решение е отхвърлено възражението за прихващане, направено от [фирма] против [фирма] за сумата 210 196,42 лв., представляващи недължимо платени суми от [фирма] на [фирма] за недоставено гориво по издадени фактури.
В исковата молба се поддържа становище, че предявеният в АСТС- [населено място] иск срещу физическото лице Ж. К. Ж. е процесуално недопустим, защото за поръчителя Ж. Ж. липсва пасивна процесуална легитимация, доколкото искът е насочен срещу ненадлежна страна, предвид разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и липсата на данни за предявен иск срещу главния длъжник [фирма] в преклузивния шестмесечен срок. Изложени са съображения, че въпреки нередовността на исковата молба и недопустимостта на иска срещу физическото лице е било насрочено първо заседание и едва във второто открито арбитражно заседание е прекратено производството против физическото лице Ж. Ж. в качеството му на поръчител по чл. 141 ЗЗД. В исковата молба са релевирани доводи, че арбитражният съд незаконосъобразно е допуснал до разглеждане евентуален иск по чл. 121 ЗЗД, предявен в първото открито заседание по делото, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 210 ГПК.
С разпореждане от 27.05.2013г. по преписка вх. № 7615/23.05.2013г. е указано на ищеца да посочи име и адрес на ответника, да внесе дължимата държавна такса и да конкретизира от кого изхожда исковата молба – от физическото лице Ж. Ж. или и в качеството му на управител на [фирма]. С молба вх. № 5891/17.06.2013г. ищецът е представил документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС, посочил е името и адреса на ответника и е уточнил, че подадената искова молба изхожда от Ж. К. Ж. в качеството му на управител на [фирма], поради което ищец се явява юридическото лице [фирма].
При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че производството по делото е прекратено правилно, като не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че неправилно съдебният състав на ВКС приел, че е „недопустимо да се претендира отмяна по реда на чл. 47 и сл. от ГПК на определението на АС, постановено на 20.06.2012г. за частичното прекратяване на арбитражното производство …”. Действително в исковата молба не се съдържа изрично искане за отмяна на определението от 20.06.2012г. по арб. дело № 14/2012г. на АСТС – [населено място] за прекратяване на производството по арбитражното дело по иска срещу Ж. К. Ж. в качеството му на поръчител, но аргументите на съдебния състав на ВКС, ТК, Второ отделение за недопустимост на отмяна на определението са изложени с оглед инвокираните от ищеца на страница втора от исковата молба подробни твърдения и доводи.
При проверката за допустимост на иска съдът преценява наличието на правно защитим интерес от отмяната на постановеното арбитражно решение спрямо ищеца. Изводът за липса на правен интерес на ищеца Ж. Ж. от отмяна на постановеното срещу него отхвърлително арбитражно решение, включително и по искането на насрещната страна за присъждане на разноски, е законосъобразен и постановен в съответствие с представеното решение – предмет на молбата по чл. 47, т. 3 ЗМТА.
Оплакванията на частния жалбоподател за несъстоятелност на заключението на ВКС за връзката между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и авторството на физическото лице Ж. Ж. в иска за отмяна на арбитражното решение също са неоснователни. Спорният предмет се индивидуализира чрез посочване на основанието и петитумът на иска, а процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от правното твърдение на ищеца. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Поради това съответствието между наименованието на ищеца, обстоятелствената част и петитума на исковата молба е от значение за преценка на допустимостта на иска. Като е приел, че последващото уточнение, направено с молба от процесуалния пълномощник на ищеца, е недопустимо, тъй като твърдените в исковата молба обстоятелства не се отнасят до [фирма], а до физическото лице Ж. Ж., и това уточнение би довело до пълно несъответствие между наименованието на ищеца, от една страна, и обстоятелствената част и петитума, от друга страна, съдебният състав на ВКС е постановил законосъобразен съдебен акт. Правилни са и изложените съображения, че несъответствието не би могло да бъде преодоляно и по реда на чл. 129 ГПК, поради това, че това би съставлявало предявяване на нов иск за отмяна на постановеното срещу [фирма] осъдително арбитражно решение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 209 от 24.09.2013г. по т. дело № 2659/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.