3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
София, 12.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети август две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 192/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [община],представлявана от кмета И. Т., срещу въззивно решение № 571 от 05.12.2011 год.на Апелативен съд П., постановено по гр.д.№ 873/2011 год.,с което е потвърдено решение № 829 от 03.06.2011 год.по гр.д.№ 1828/2010 год. на Окръжен съд Пловдив,с което е признато за установено по предявения от А. -П. иск,че касаторът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поставя въпрос,уточнен от настоящия състав с оглед правомощията в т.1 на ТР № 1/19.01.2009 год. на ОСГТК на ВКС – относно приложението на § 42 от ПЗР на ЗОС, като свързва този въпрос с основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.Представя и се позовава на решение на ВКС ,І г.о. № 112/16.03.2009 год.,постановено по гр.д.№ 31/08 год.
Ответната страна, чрез пълномощниците си, в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взима становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд,въззивният съд е приел,че ищецът черпи правата си като универсален правоприемник на А. при В.”П. Х.” – П.,комуто Пловдивската градска община е дарила процесния имот с решение по протокол № …/…. год.,потвърдено със Заповед №…./… год. на Министерството на вътрешните работи.Приел е,че по силата на чл.89,ал.2 ЗВО имотът е придобил статут на публична държавна собственост,а с издаването на АЧОС № …./…. год.на основание чл.2,ал.1,т.4 от ЗОС във вр.§ 7,ал.1,т.3 от ПЗР на ЗМСМА и чл.59 ЗОС имотът не е станал собственост на касатора,тъй като този акт има само констативно,но не и учредяващо значение.Освен това,доколкото липсват данни процесният имот да е бил отчужден,съдът е приел,че същият не попада под действието на посочените в АЧОС хипотези на чл.2,ал.1,т.4 ЗОС и § 7,т.3 ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.Воденето на имота в регистрите като общински също не го прави такъв.
Не е налице първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване,тъй като касаторът не се позовава на задължителната практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона,както и на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът се позовава на решение № 112/16.03.2009 год.,постановено по гр.д.№ 31/08 год. на ВКС-І г.о.,което е неотносимо към настоящия спор,тъй като дава разрешение по приложението на § 42 ПЗР на ЗОС във вр.§ 7 ПЗР на ЗМСМА относно имот частна държавна собственост,поради което не е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика ,а именно:по силата на закона – чл.89,ал.2 ЗВО всички имоти придобити и предадени в управление на държавните висши училища за изпълнение на техните функции и задачи са публична държавна собственост , а разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е приложима само за имоти частна държавна собственост и то при наличието на конкретно изброените условия.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът е заявил бланкетно това основание ,не е изложил никакви доводи в посочените насоки,поради което и не би следвало да се обсъждат.
При този изход на спора касаторът следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 1200 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 571 от 05.12.2011 год.на Апелативен съд П., постановено по гр.д.№ 873/2011 год.
ОСЪЖДА [община] да заплати на А. – П. разноски в размер на 1 200 лв./хиляда и двеста лева /.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: