5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
[населено място] ,13,10,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември ,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1563 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. търговец Р. В. Ш. ,с фирма „ В. Ш. – Р. Ш. „ против решение № 358/12.12.2014 год. по т.д.№ 619/2014 год. на Варненски апелативен съд,в частта му в която е потвърдено решение № 68/ 30.06.2014 год. по т.д.№ 154 / 2013 год. на Силистренски окръжен съд. С последното е уважен предявеният от [фирма] ,с правно основание чл. 694 ТЗ , иск за установяване несъществуването на вземане на касатора към [фирма] / в несъстоятелност /, включено в т.3 от списъка на приети от синдика вземания,в размер на 642 159 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , конкретно : свързани с преценката на доказателствената тежест на счетоводните записвания, в противоречие с чл.182 ГПК и задължителна за въззивния съд съдебна практика, както и нарушение на чл.266 ал.3 ГПК – поради недопуснати във въззивна инстанция доказателства, въпреки наличието на процесуално нарушение на първоинстанционния съд ,изразяващо се в неизпълнение задължението за указване на доказателствена тежест за релевантни за изхода на спора обстоятелства, съгласно чл.146 ал.1 т.5 и чл. 146 ал.2 ГПК.
Ответните страни – [фирма] и [фирма] / в несъстоятелност – не са взели становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Вземането на кредитора ЕТ „ В. Ш. – Р. Ш. „ е предявено на основание договор от 03.04.2012 год.,наименован „спогодба „ , в който е двустранно установен размера на задълженията на [фирма] към ЕТ „ В. Ш. – Р. Ш. „ ,без конкретизирано основание на задълженията в посочения размер, постигнато е съгласие относно реда и сроковете за погасяването им , както и съгласие за опрощаване дължими и евентуално дължими лихви за забава от [фирма] . В уточнение основанието на вземането си,кредиторът е посочил, че част от сумата съставлява дължима продажна цена по договори за търговска продажба на техника и оборудване, за които са съставени фактури / описани и представени по делото /, а друга част – съставлява задължение за връщане на предоставени от ЕТ „ В. Ш. – Р. Ш. „ на [фирма] суми, на основание договори за заем . Към всяка от фактурите, изключая една, е представен договор за покупко-продажба и приемо-предавателен протокол,за получаване на продадената вещ от купувача. Вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза е установило,че фактурите / вкл. непридружената с договор за покупко-продажба и приемо-предавателен протокол / са осчетоводени в счетоводствата на всяка от страните – купувач и продавач, както и че счетоводствата на страните са редовно водени. В останалата й част експертизата е несъобразима, с оглед изрично въведеното от ЕТ „В. Ш. -Р. Ш.„ уточнение на основанието на вземанията към [фирма] ,въпреки че спогодбата не ги конкретизира .Уточнението на страната изключва разглеждане на претенцията на базата на всички изискуеми и неизпълнени от дружеството в несъстоятелност задължения към едноличния търговец.
За да потвърди първоинстанционното решение,с което съдът е уважил иска за установяване несъществуване на вземането на ЕТ „ В. Ш. – Р. Ш. „ по една от индивидуализираните фактури – № 204 / 01.07.2011 год. за сумата от 642 000 лева, въззивният съд е приел, че валидно сключен договор за покупко-продажба на вещта не се установява.За този си извод, съдът се е позовал на обстоятелството, че противно на установената между страните практика за сключване на изричен писмен договор за покупко – продажба и приемо-предавателен протокол,такива за конкретната сделка не са представени, както и поради обстоятелството,че едноличен собственик на капитала на дружеството в несъстоятелност е физическото лице – едноличен търговец.Въззивният съд,правилно приемайки,че счетоводните записвания не се ползват с презумптивна доказателствена сила и доказателствената им стойност подлежи на преценка с оглед всички факти и обстоятелства по делото и по вътрешното убеждение на съда , в конкретния случай и предвид преждепосочените две обстоятелства,е приел,че осчетоводяването на фактурата и при двете страни не съставляват достатъчно доказателство за обосноваване цялостен извод за „осъществяване„ на твърдяната сделка,очевидно в смисъл на „сключване „, изводим от общата логика на мотивите. Във въззивна инстанция касаторът е поискал приемане на приемо-предавателен протокол и по въпросната,документирана с фактура № 204, сделка,но съдът е отказал приемането, по съображения , че не са налице предпоставките на чл.266 ал.3 ГПК.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен въпрос,с характеристиката на правен , съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/ 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Изложил е съображения относно допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения,но не е извел еднозначно конкретен аспект на същите,предпоставящ общовалиден отговор на процесуално-правен въпрос,извън преценка относно наличието на конкретно нарушение, каквото произнасяне насстоящата инстанция дължи едва в производството по чл.290 ГПК и на основанията по чл.281 т.3 ГПК.
На практика касаторът се позовава на неуказано му изрично от първоинстанционния съд представяне на приемо-предавателен протокол и по процесната фактура № 204,което му нарушение въззивният съд неправилно не е санкционирал,с допускането на съответното доказателство, на основание чл.266 ал.3 ГПК.Съгласно чл.146 ал.1 т.5 ГПК, обаче, съдът указва доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,а не за представянето на конкретни доказателства,като за такъв приемо-предавателен протокол не е длъжен да знае или да предполага съществуването му.Същевременно и в определение от 14.11.2013 год., към което е препратил и с доклада по чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е указал в тежест на ответниците доказването на „основанието на вземанията”, формиращи общата сума по договора за спогодба,т.е. валидното сключване на процесните сделки / макар и посочено в мотивите, не и изрично в диспозитива на определението /.
Следователно,дори да би бил изводим от изложението процесуално-правен въпрос относно приложението на чл.266 ал.3 ГПК / при това е необходимо формулирането му като основание, различно от основанията за преценка правилността на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, с обосноваване вложен от въззивния съд смисъл, различен от вложения от законодателя в разпоредбата и в този смисъл – за неправилно тълкуване на въззивния съд / , то действително осъществените процесуални действия не се явяват в противоречие с дадения отговор на правен въпрос, засягащ приложението на чл.266 ал.3 ГПК, в цитираните от касатора решения на състави на ВКС.Неудовлетворяването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, по начало би изключил необходимостта, а и възможността за преценка на обосновавания допълнителен такъв.
Касаторът се позовава и на нарушение на чл.182 ГПК,отново цитирайки в обосноваване на допълнителния селективен критерий задължителна за въззивния съд съдебна практика : реш.№ 169 по т.д.№ 664 / 2011год. на ІІ т.о. и реш.№ 57 по гр.д.№ 354 / 2012 год. на ІV г.о. на ВКС. И тук важат преждеизложените съображения за неформулирането на конкретен правен въпрос.Дори такъв и с оглед правните въпроси по които са постановени цитираните решения,да би бил въпросът за доказателствената стойност на счетоводните записвания,то и тук въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с посочените решения, напротив – почти дословно е възпроизвел даденото в практиката разрешение.За да приеме,че няма да зачете доказателствената сила на счетоводните записвания,обаче,въззивният съд е отчел ,въпреки консенсуалния и неформален характер на сделката покупко-продажба, обстоятелството за нематериализирането й в конкретна форма / липса на писмен договор / и обстоятелството по недоказано изпълнение задължението на продавача да предаде вещта / липса на приемо-предавателен протокол /, както и факта на съвпадане физическото лице – собственик на капитала на дружеството в несъстоятелност и на едноличния търговец – кредитор.Релевантен ,с оглед решаващите изводи на въззивния съд, би бил въпроса – „ Не следва ли обстоятелствата, преценими по реда на чл.182 ГПК за проверка истинността на счетоводните записвания, да са относими към предмета на установимите от счетоводните записвания факти,релевантни за спора, т.е. да са от естество да оборят истинността точно на тези счетоводно установими,релевантни за спора факти? „. Предвид неформалния характер на сделката, несключването й в писмена форма само по себе си не засяга установимия от двустранното осчетоводяване на фактурата факт на сключването й .Същото се отнася и към приемо-предавателния протокол, тъй като и липсата на предаване на продадената вещ не рефлектира върху валидността на договора за покупко-продажба,а поражда облигационни претенции на купувача към продавача / въпросната инсталация следва да фигурира в активите на дружеството в несъстоятелност или да бъде предявен иск за предаването й от купувача /.Релевантен би бил и въпроса – „Само идентичността на физическото лице – собственик на капитала на всеки от търговците „купувач„ и „продавач„ по една сделка,е ли от естество да обори истинността на счетоводните записвания при двете дружества,отразяващи сключването й между същите ? „ .
Настоящият състав,обаче,може само да конкретизира и уточни въпросите,поставени от касатора,не и да го замести в тази му дейност,съгласно ТР № 1/ 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,в който смисъл предходно посочените действително релевантни въпроси не могат да бъдат служебно въведени в предмета на произнасянето,още повече,че и предпоставят надлежно обосноваване с допълнителен селективен критерий.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 358/12.12.2014 год. по т.д.№ 619/2014 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: