3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 749
С., 13.11. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 640/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 407 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 4168/12.07.2012 г. на К. А. М.-К. против разпореждане № 774 от 25.06.2012 г. на председателя на Ловешки окръжен съд, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на К. А. М.-К. за предаване на основание чл. 108 ЗС владението на 1/2 идеална част от недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор 43476.315.938 с площ 571 кв. метра, заедно с намиращите се в него жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 43476.315.938.2 и площ 39 кв. метра и селскостопанска сграда с идентификатор 43476.315.938.3 и площ 39 кв. метра, придобит по наследство от А. М. с длъжник А. М. Т. и оставил без уважение молбата на К. А. М.-К. за издаване на изпълнителен лист за останалата 1/2 идеална част от описания имот; за присъдени разноски по делото и за разноски в производството по издаване на изпълнителен лист.
Жалбоподателката обжалва разпореждането в частта, с която молбата е оставена без уважение, с искане за неговата отмяна по съображения за нищожност, недопустимост и неправилност.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери разпореждането в частта, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е с обжалваното разпореждане, че по делото е постановено невлязло в сила въззивно решение, с което е потвърдено частично осъдително решение в полза на молителката К., отменено е решението на първоинстанционния съд, с което изцяло е уважен искът по чл. 108 ЗС за спорния имот и е отхвърлен за 1/2 идеална част от него. Прието е, че искането за издаване на изпълнителен лист за предаване владението на имота е основателно в рамките на 1/2 идеална част от него, с оглед разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК във вр. с чл. 406 ГПК и искането е неоснователно за издаване на изпълнителен лист за разноските, в която част решението има характер на определение и не подлежи на предварително изпълнение. Неоснователно е и искането за присъждане на разноски за производството по издаване на изпълнителния лист, който възпроизвежда изпълнителния титул – съдържанието на съдебния акт и нищо друго извън него.
Разпореждането е правилно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за недопустимост на обжалваното разпореждане като постановено, вместо от първоинстанционния от въззивния съд, в нарушение на чл. 405, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 404, ал. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. За издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение, законът не изисква то да е влязло в сила, не се изисква и нарочно произнасяне за допускане на предварително изпълнение. С факта, че е постановено осъдително въззивно съдебно решение, изпълнението на което не е спряно от Върховния касационен съд с акт по чл. 282 ГПК е налице годно изпълнително основание и възможността за незабавното му принудително изпълнение следва от закона, а съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК компетентен да издаде изпълнителен лист е съдът, който го е постановил, т. е. окръжният съд.
Неоснователно се поддържа от жалбоподателката, че разпореждането е недопустимо, нищожно и неправилно, като е прието да се издаде изпълнителен лист за предаване владението само за 1/2 идеална част от имота и е отказано да се издаде изпълнителен лист за другата 1/2 идеална част с твърдение за липсата на конкретен обект и предмет на изпълнение, тъй като идеалната част не е идентифицирана. Изпълнителният лист удостоверява правото на принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният лист се издава, и чието съдържание възпроизвежда. Изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно изпълнително основание, което с обжалваното разпореждане е възпроизведено и то не може да излезе извън рамките на 1/2 идеална част. Как ще се извърши предаване владението на тази идеална част не влиза в предмета на обжалваното разпореждане. При съсобствеността са налице множество права на собственост, които всеки от отделните собственици притежава върху една обща вещ като цяло, а идеалната част е само величината на съотношението между правата на съсобственост и всеки от съсобствениците има право да ползва цялата вещ.
Правилно с обжалваното разпореждане не е уважено искането на жалбоподателката за присъждане на съдебните разноски. В. решение е обжалвано и не е влязло в сила, а решението в частта за съдебните разноски има характер на определение. Според чл. 404, т. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат само взелите в сила определения, затова изпълнителен лист за разноските ще се издаде, след като приключи производството пред касационната инстанция със съдебен акт. Внесената от жалбоподателката държавна такса за издаване на изпълнителен лист е част от съдебните разноски по въззивното производство и следва същия режим на чл. 404, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 774 от 25.06.2012 г. на председателя на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ