1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
С., 14.06. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 499/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. В. П. чрез процесуален представител адвокат М. А. против въззивно решение на Софийски градски съд № 5108/10.11.2010 г., постановено по гр. д. № 6673/2010 г., с което е осъден В. В. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплаща на малолетното си дете Г. В. П., роден на 1.11.2000 г., чрез неговата майка и законен представител А. В. С. още 50 лв. над издръжката, определена с решение на СРС, ГО, 82 с-в по гр. д. № 5263/09 г. в размер на 150 лв. /или общо 200 лв./, считано от 10.06.2009 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Изложени са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Приложени са съдебни решения, за които няма данни да са влезли в сила.
За ответник по касация Г. В. П., като малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител А. В. С. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и алтернативно-като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат А. Д..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Бракът на родителите на малолетния Г., роден на 1.11.2000 г. е прекратен с влязло в сила на 29.01.2008 г. съдебно решение, постановено на основание чл. 100 СК/отм./, като по силата на сключеното между родителите на детето споразумение бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 70.00 лв., считано от 29.01.2008 г. По настоящото дело е предявен иск за увеличение на размера на издръжката в размер на сумата 250 лв. с правно основание чл. 86 СК/отм./. СРС, ІІІ ГО, 22 с-в е уважил иска частично, като е увеличил издръжката до размер на сумата 150 лв. и е отхвърлил иска за разликата до 250 лв. Въззивният съд е увеличил размера на издръжката, като е присъдил допълнително още 50.00 лв. или общо 200 лв. За да постанови този резултат съдът е взел предвид, че детето е със специфични училищни затруднения, за преодоляване на които е необходима специализирана работа с него, свързана с допълнителни разходи, извън обичайните разходи за осигуряване на облекло, храна и учебни пособия; майката на детето за една година е получила средномесечно брутно трудово възнаграждение 1340.89 лв., а бащата освен пенсия от 332.87 лв. работи и за периода м. юни 2008 г. – м. май 2009 г. е получил средномесечно брутно трудово възнаграждение 662.40 лв. или общият му доход е 995.27 лв.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Не е посочен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. /ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
Приложените към изложението съдебни решения не обуславят извод за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, при положение, че не е формулиран правен въпрос, по отношение на който да е налице противоречива практика на съдилищата.
Няма данни представените съдебни решения да са влезли в законна сила, поради което те не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, І бр. ВС № 5108/10.11.2010 г., постановено по гр. д. № 6673/2010 г. по касационна жалба на В. В. П. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат М. К. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: