3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 749
С., 16,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 92 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. О.-Ш. против решение от 9.11.2011 г. по в.т.д. № 477/2011 г. на Шуменски ОС, с което, като краен резултат, изцяло са уважени исковете по чл.422 ГПК на П. О.-В..
Ответното по касационната жалба П. О. е подало отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че същата е неоснователна. Приложено е и Р по т.д.454/2008 на ВКС-ІІ т.о.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице и трите основания по чл.280,ал.1 ГПК.
По първото основание решението на съда било в противоречие с Р 230/25.02.2000 по гр.д. 1286/99 на ВКС-ТК.
По второто основание се сочи, че по идентични казуси са били постановени противоречащи се решения.
По третото основание са посочени следните въпроси: въззивният съд не се бил съобразил с договорни клаузи, игнорирайки договореното съдът бил въвел правило различно от установеното в закона и договора.
На последно място се твърди, че същественият материалноправен въпрос по които се е произнесъл съда в противоречие със законови норми е: Не е ли налице хипотеза на неизпълнение на договорно задължение, и следва ли да се приеме, “че осчетоводяване на фактура № 119/2009, която би следвало да е плащане по посочения договор и която излиза извън предмета на договора, представлява доказателство за извършени доставки, въпреки липсата на доказателства за извършени такива, надвишаващи размера на договора”?
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По т.1 и 2 на чл.280,ал.1 ГПК.
Приложното поле се определя не от съдебните решения и казуси, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Освен горното, за представените съдебни решения няма данни да са влезли в сила.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК. Освен това, и тук не са формулирани конкретно и ясно въпросите.
По последните въпроси в изложението, свързани единствено с произнасяне в противоречие със закона, следва да се има предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, а не само съществен, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Така формулираните въпроси не са правни, а фактически, защото са въпроси на фактите по делото и доказването им. Освен това, по кратко поставеният въпрос за осчетоводяване на процесната ф-ра, има практика на ВКС, на която не се позовава касаторът, но въззивният съд се е съобразил с нея.
Поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 9.11.2011 г. по в.т.д. № 477/2011 г. на Шуменски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: