О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
Гр.София, 18.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3005 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. срещу решение №.51/14.04.16 по г.д.№.120/16 на Окръжен съд Сливен – с което е потвърдено решение №.111/17.02.16 по г.д.№.3433/15 на Районен съд Сливен за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Ответната страна Дом за възрастни хора с умствена изостаналост [населено място] оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил законосъобразно прекратен на основание чл.190 ал.1 т.4 и т.7 вр. с чл.187 т.3 КТ – процедурните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание са били спазени; установено е извършване на визирани в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения; тежестта им съответства на тази на наложеното наказание. В заповедта са посочени седем нарушения на трудовата дисциплина, като тези по т.3 и т.4 /неосъществяване контрол върху потребителя П. относно личната й хигиена, хранене и нощуване за периода 3.08-7.08.15г. и непроявяване на инициатива и невземане на мерки, за да се организира екипна среща за проблемите с този потребител/ осъществяват състава на чл.187 т.3 КТ. Ищцата е работила на длъжност „социален работник” в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост. Съгласно длъжностната й характеристика е била длъжна да участва в изпълнението на дневната програма за обслужване и обгрижване на потребителите, да контролира социалното обслужване, задоволяващо в максимална степен индивидуалните и специфичните нужди на настанените лица, задоволяване на ежедневните потребности на потребителите /външен вид, хигиена, хранене/, да следи за изпълнението на планираните грижи /задоволяване на ежедневни потребности, медицинско обслужване, лична хигиена и хигиена на битовата среда на потребителите/. В случая е извършила нарушение на трудовата си функция чрез пасивно поведение – бездействие по отношение на потребител в дома П.. При условие, че е следвало да полага дължимите по трудова характеристика грижи спрямо всички потребители в дома и конкретното й място на работа е било в [жилищен адрес] като е осъществявала трудовите си задължения тя е следвало да следи и за потребителите, които обичайно не са разпределени за спане в този блок. Недопустимо е за толкова дълго време от няколко денонощия да не е обръщала внимание, че потребителката П. прекарва повече време от денонощието в [жилищен адрес] без да получава там храна, грижи за облекло и хигиена, в стаите и терасите на други потребители от мъжки пол, при условие, че е била запозната с нейното заболяване /”умерена умствена изостаналост/. Ищцата е следвало да си даде сметка, че потребителката не е в състояние самостоятелно да се грижи за своето облекло и прехрана и е следвало своевременно да обърне внимание на пребиваването й в бл.5а. В този смисъл е следвало да инициира среща с колегите си, на която да се обсъди проблема и да се вземат своевременно мерки за безопасността на П.. След като основното задължение е било грижи за физическа и психическа безопасност на настанените и тя не го е осъществила – със свое пасивно, неангажирано и незаинтересовано поведение, е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.3 КТ. Съдът е изложил мотиви и във връзка с приложението на чл.189 КТ. Посочил е, че при определянето на наказанието работодателят се е съобразил с конкретното нарушение – което в никакъв случай не е маловажно, и с предишните наложени дисциплинарни наказания /„забележка” и „предупреждение за уволнение” – последното наложено на 12.02.15/, като настоящото наказание е било осъществено в едногодишния срок от налагане на предходното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Същевременно, може да се направи извод, че е била налице една тенденция в нарушаване на трудовата дисциплина, което очевидно е повлияло на работодателя при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност /поради несъобразяване в конкретния случай на тежестта на нарушението с тази на наказанието/. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване – при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/2009 от 19 февруари 2010г./, респективно касационният съд не може в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ал.1 ГПК да се произнася по въпроси по съществото на спора. От друга страна той не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.51/14.04.16 по г.д.№.120/16 на Окръжен съд Сливен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: