6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
София19.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1050/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД [фирма]- [населено място] срещу Решение №1980 от 31.10.2013 г. по гр.д. №2327/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 2845 от 18. 04.2013 г. по гр.д.№ 916/ 2011 г. на СГС, с което са отхвърлени по за 80 000 лв. исковете на Б. С. П., В. Ц. П. и Е. Ц. Т. – всички от [населено място] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 226 ал. 1 КЗ и е постановено друго, с което в този размер са уважени, със законната лихва от 01.12.2010 г. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. В. П., настъпила на 01.12.2010 г. следствие ПТП на 24.11.2010 г., по вина на трамвайна мотриса с водач Р. Т. А., застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответника, с оплакване за неправилност.
В Изложение на основания за допускане на касационна жалба по въпроса: трябва ли въззивният съд да даде възможност на ответника да ангажира доказателства – повторна експертиза, ако в отговора на въззивната жалба е направил възражение, че не е съставен доклад по делото със съдържанието по чл. 146 ГПК, жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС:Р.№98/ 09.05.2012 г. по гр.д.№ 318/2011 г. на ВКС и т.2 на ТР на ВКС, ОСГТК №1/09.12. 2013 г. Аргументира, че САС е допуснал съществено процесуално нарушение, като при оплакване за липса на доклад в отговора на въззивната жалба, не е отстранил допуснатите нарушения – не е дал указания на страните за възможността да посочат доказателства, не е допуснал и събрал поискани такива, не е допуснал направени от ответника искания в първоинстанционното производство, с което го е поставил в невъзможност да докаже твърденията си. По въпроса: налице ли е процесуална преклузия за допускане на доказателство, поискано във въззивната инстанция при неизпълнение задължението на първоинстанционния съд за изготвяне на доклад по чл. 146 ГПК, когато ответникът се е позовал на този порок, жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: Р.№ 149/08.06.2011 г. по гр.д.№ 1884/2009 г. и Р.№ 700/06.12. 2010 г. по гр.д.№ 304/2010 г. Въпросът: следва ли съдът да допусне повторна или тройна експертиза при вътрешно противоречие в изводите на едно и също вещо лице, изведени в първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция, което противоречие възниква и с оглед другите доказателства, жалбоподателят мотивира, че е решен в разрез с практиката на ВКС: Р.№220/07.10.20113 г. по гр.д.№ 1428/2013 г. и Р.№58/13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Б. С. П., В. Ц. П. и Е. Ц. Т. – всички от [населено място] – [населено място] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба. В Насрещна касационна жалба правят оплакване за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната от тях част и на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК искат да се допусне касационно обжалване, като поддържат, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД, че трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, което ще доведе до точното прилагане на принципа на справедливостта и оттам на чл. 52 ЗЗД, и до развитие на правото. Поддържат, че е противоречива съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, като липсва точно прилагане на закона, няма и развитие на правото. Аргументират, че при определяне размера на обезщетението съдът е допуснал известно отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото – Р.№ 749/05.12. 2008 г. на ВКС и че при определяне на обезщетението като ориентир следва да се вземат съответните нива на застрахователно покритие.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено обжалваното решение и е постановено друго, с което частично са уважени осъдителни искове, цената на всеки от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да уважи по за 80 000 лв. исковете на всеки от ищците срещу [фирма] – [населено място] по чл. 226 ал. 1 КЗ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. В. П. – техен съпруг и баща, настъпила на 01.12.2010 г. следствие ПТП на 24.11.2010 г., по вина на трамвайна мотриса с водач Р. Т. А., застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответника, въззивният съд след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства и анализирайки автотехническата експертиза за положението на пострадалия след падането, на съдебномедицинската експертиза за получените увреждания, проведеното лечение и причината за настъпилата смърт, е приел, че смъртта е следствие на ПТП. По спорния въпрос виновен ли водачът за ПТП, е обсъдил гласните доказателства, посочил е, че автотехническата експертиза е основана на данните по прокурорската преписка, затова следва да се съобрази заключението на съдебномедицинската експертиза за причинените увреждания, които сочат на нанесени директни интензивни удари от твърд предмет и могат да се обяснят с евентуален удар от затварящата се врата на мотрисата върху пострадалия, когато е започнал да слиза и вероятно ударът върху бордюра е причина за счупването на шийката на лявата бедрена кост. По съображения, че от това заключение не може да се направи извод за механизма на ПТП, нито лекарят може да посочи дали приетите от автотехническата експертиза факти за механизма на ПТП, биха довели до настъпилите увреждания, съдът въпреки че противоречи на показанията на посочените свидетели, е изложил съображения, че следва да възприеме заключението на комплексната експертиза. В нея е отразено, че с оглед нанесените увреждания в противоположни страни на тялото, и с оглед на уврежданията в дясната част, пострадалият не е получил уврежданията при падане, а при съприкосновение – страничен и силен удар вероятно със затварящата се врата на трамвая, следствие на което е залитнал и се е превъртял, паднал е върху ръба на тротоара и е получил уврежданията. Затова е аргументирал, че водачът на трамвая е допуснал нарушение на задълженията си по чл. 68 ал. 2 и чл. 132 т. 2 и т. 3 от ЗДвП – поведението му е противоправно; установено е, че настъпилите вреди са в причинна връзка с тези нарушения и не е оборена призумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, затова следва да се ангажира отговорността на ответника за причинени следствие на ПТП вреди на трети лица въз основа на задължителната застраховка „гражданска отговорност” по представената полица. При съобразяване на внезапността на загубата на наследодателя на ищците, на негативните емоции от нея и установените по делото отношения на близост и разбирателство в семейството, съдът е определил обезщетение на всеки от ищците по 80 000 лв. и е потвърдил решението в останалата обжалвана от ищците част.
По въпроса: при допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение с неизготвяне на доклад по чл. 146 ГПК, трябва ли въззивният съд да го отстрани, като даде възможност на ответника да ангажира доказателства – повторна експертиза, поискана във въззивната инстанция, ако в отговора на въззивната жалба ответникът е направил оплакване за липса на доклад, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно т.2 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №4/2012 г. на ВКС, ОСГТК въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за такива допуснати от първоинстанционния съд нарушения, въззивният съд дължи даване на указания до страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая първоинстанционното решение е обжалвано от ищците и е без значение какви съображения относно доклада сочи ответникът по делото в отговора си на въззивната жалба, а и в отговора е заявил, че действително първоинстанционният съд не е изготвил доклад, но е допуснал всички искания на страните, затова неизготвянето на доклада и разпределението на доказателствената тежест не е довело до нарушаване процесуалните права на ищците.
По въпроса: налице ли е процесуална преклузия за допускане на доказателство, поискано за първи път във въззивната инстанция поради неизпълнение задължението на първоионстанционния съд за изготвяне на доклад по чл. 146 ГПК, когато ответникът се е позовал на този порок, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Както се посочи по-горе, жалбоподателят не е обжалвал първоинстанционното решение, тъй като исковете са били отхвърлени, затова е без значение дали се е позовал в отговора на въззивната жалба на порок на извършените от първоинстанционния съд процесуални действия относно доклада по чл. 146 ГПК. Както се посочи по-горе, съгласно т.2 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №4/2012 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд, когато има оплаквания затова във възивната жалба, е задължен да даде на страните указания за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай отказът на въззивния съд да уважи искането на ответника за допълнителна и за тройна комплексна експертиза е аргументирано със съображението, че липсва противоречие в приетите заключения, а не е поради несвоевременно заявено от ответника искане.
По въпроса: следва ли съдът да допусне повторна или тройна експертиза при вътрешно противоречие в изводите на вещо лице, изведени в първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция, което противоречие възниква и с оглед другите доказателства, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, основано на Р.№220/ 07.10.2013 г. по гр.д.№ 1428/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по въпроса, че е своевременно искането за назначаване на допълнителна експертиза, направено в последното по делото заседание пред районния съд, в което е прието заключението на основната експертиза, в който случай е налице хипотезата на чл. 266 ал. 3 от ГПК, и на Р.№58/13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. на ВКС, І г.о. по въпроса за преценката на експертните заключения, когато становищата на вещите лица са противоречиви, и за задължението на съда да обсъди заключението, което не е длъжен да възприеме. В случая въззивният съд, назначил комплексна експертиза за изясняване обстоятелствата по делото, включваща вещите лица, депозирали заключения в първоинстанционното производство – лекар и автоинженер, е отказал да уважи искането на ответника за назначаване на нова комплексна експертиза и на тройна комплексна експертиза, като е изложил съображения, че не е налице твърдяното от ответника по делото противоречие в заключенията на вещите лица и най-вече на медицинската експертиза. В постановеното решение е анализирал изслушаните в първоинстанционното производство автотехническа експертиза за положението на пострадалия след падането при слизане от трамвая, и съдебномедицинска експертиза за получените увреждания, както и събраните гласни доказателства, посочил е, че автотехническата експертиза е основана на данните, съдържащи се в прокурорската преписка, затова следва да се съобрази заключението на съдебномедицинската експертиза за причинените увреждания, и по съображения, че от това заключение не може да се направи извод за механизма на ПТП, нито лекарят може да посочи дали приетите от автотехническата експертиза факти за механизма на ПТП биха довели до настъпилите увреждания, съдът въпреки че противоречи на показанията на св. В. и К., е изложил съображения, че следва да възприеме заключението на комплексната експертиза. Така въззивният съд не е допуснал нарушение, като е отказал да събере своевременно поискани от ответника доказателства и е изпълнил задължението си да изложи съображения коя експертиза възприема и по какви съображения, а не е възприел безкритично комплексната експертиза, която да противоречи на друга изслушана по делото експертиза.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1980 от 31.10.2013 г. по гр.д. №2327/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: