О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
София 22.06.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1443/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Н., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. С., срещу въззивно решение №305 от 13.06.2011 г. по гр. дело № 500/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №203 от 10.02.2011 г. по гр.дело №6207/2010 г. на Русенския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът за признаване за установено, че касаторът не дължи на ответника Н. В. В. вземания по изпълнителен лист от 31.01.2001 г., издаден по нохд №53/1999 г. на Свищовския районен съд, за сумите 6 920 лв. – главница; 12 397.83 лв. – лихва, 220 лв. и 1520 лв. – разноски по изпълнителни дела. Въззивният съд е приел, че в случая започналата да тече давност за установените със съдебно решение вземания е била прекъсната с предприемане действия на принудително изпълнение по образуваното през 2005 г. изпълнително дело. Прекратяването на това изпълнително производство през 2010 г. не означава, че вземането е погасено по давност, защото е било образувано ново изпълнително производство през същата 2010 г.
Ответникът по касационната жалба Н. В. В., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това погасява ли се по давност вземането, по което има висящо изпълнително производство, но не се предприемат по него изпълнителни действия и рефлектира ли върху съществуването на вземането прекратяването на изпълнителното производство. Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са три съдебни решения на ВС от 1961 г., 1963 г. и 1965 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №305 от 13.06.2011 г. по гр. дело № 500/2011 г. на Русенския окръжен съд. Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като съдебната практика е уеднаквена с ППВС№3 от 18.11.1980 г. Обжалваното решение е съобразено със задължителните указания на това постановление, според които погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 2 700 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №305 от 13.06.2011 г. по гр. дело № 500/2011 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. С. Н., [населено място], да заплати на Н. В. В., [населено място], 2 700 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.