3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
гр. София, 25.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2737 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на община – [населено място] могили, област Р. срещу определение № 875 от 25.07.2014г. по ч.гр.д. № 678/2014г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 66 от 03.06.2014г. по гр.д. № 971/2013г. на Беленски районен съд за прекратяване на делото.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд е възприел неправилния извод на първоинстанционния съд, че в исковото производство се конституират нови страни, различни от страните в заповедното производство. Твърди, че заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение против Сдружение на животновъди – [населено място], [община] могили, обл. Р., представлявано от пълномощника Велико Д. В.. Поддържа, че още с подаване на заявлението като ответник е конституирано сдружението с всички свои членове, представлявани от пълномощника, но това обстоятелство не е обсъдено нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, които необосновано са приели, че се прави опит за конституиране на друг ответник в производството по иска по чл.422 ГПК, различен от ответника в заповедното производство. Счита, че сдружението, което е създадено в изпълнение на Наредба № 5 от 27.02.2009г. на Министерство на земеделието, макар да не е самостоятелно юридическо лице, може да бъде носител на права и задължения, които са права и задължения на всички членуващи в дружеството. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
1. Пълномощникът на дружество по ЗЗД има ли представителна власт по отношение на всички членове на дружеството;
2. Предявяването на иск срещу дружеството по ЗЗД чрез пълномощника допустимо ли е и касае ли всички членове на дружеството;
3. След като заявлението по чл.417 ГПК е предявено срещу дружеството по ЗЗД чрез пълномощника и е постъпило възражение от пълномощника на членовете на дружеството недопустимо ли е привличането на останалите членове на дружеството като ответници;
4. Искането за конституиране на всички членове на дружеството е ли промяна на страните по заповедното производство и по производството по чл.422 ГПК.
Счита, че посочените въпроси са от значение за правилното тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстранявяне на непълноти и неясноти на правните норми – резултат, водещ и до усъвършенстване на правораздаването.
Ответникът Сдружение на животновъди – [населено място] чрез представител Велико Д. В. не представя отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение Русенски окръжен съд е потвърдил определение № 66 от 03.06.2014г. по гр.д. № 971/2013г. на Беленски районен съд за прекратяване на производството по предявения иск по чл.422 ГПК. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел, че сдружаването на посочените в допълнителната молба на ищеца физически лица земеделски стопани – животновъди от [населено място] под формата на гражданско дружество съгласно чл.357 и сл. ЗЗД не е довело до формирането на самостоятелен правен субект в лицето на сдружението, срещу което като длъжник е издадена заповедта за изпълнение. Приел е, че исковото производство по чл.422 ГПК е продължение на заповедното и в този смисъл следва да е налице идентичност на предмета и страните в тези производства, а в случая е налице изначално насочване на заявлението по чл.417 ГПК срещу несъществуващ правен субект и този порок не може да бъде поправен в исковото производство чрез конституирането на физическите лица, които са членове на гражданското сдружение, но не са длъжници съгласно издадената заповед за изпълнение. С оглед на това въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск.
Първият процесуалноправен въпрос, формулиран от частния жалбоподател в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не е релевантен за изхода на спора – този въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил извода му за недопустимост на предявения иск, основан на преценката за правосубектността на посочения в исковата молба ответник. Поради това по отношение на този въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Останалите въпроси са релевантни, тъй като са обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск, но по отношение на тях не е налице поддържаното от жалбоподателя селективно основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай жалбоподателят е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно, че отговорът на формулираните правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да аргументира твърденията си, като обоснове релевантността на разгледаните от въззивния съд правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Съгласно трайно установената съдебна практика гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, поради което надлежна страна в процеса могат да бъдат съдружниците в него, които запазват своята юридическа самостоятелност /в този смисъл е и решение № 126 от 14.10.2011г. по т.д. № 701/2010г. на ВКС, І т.о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Съдът обаче е обвързан от посоченото от ищеца в исковата молба, поради което не може да се приеме, че при иск, предявен срещу гражданското дружество, ответници се явяват и съдружниците в дружеството. Последните могат да бъдат надлежна страна в процеса, само ако ищецът изрично е насочил иска си против тях. В решение № 42 от 11.03.2013г. по т.д. № 325/2012г. на ВКС, ІІ т.о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че с исковата молба по чл.422 ГПК, предявена от кредитора – заявител в заповедното производство, се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспорено вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника – ответник по иска. Прието е, че предвидените от законодателя предпоставки за предявяване на специалния установителен иск предопределят не само предмета на делото и пределите на търсената съдебна защита, но и страните в исковото производство.
Поради това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Русенски окръжен съд.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 875 от 25.07.2014г. по ч.гр.д. № 678/2014г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: