2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
София, 28.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 278/2010 година по описа на ІV гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Б. П. от[населено място] чрез адв. П. П. от САК и адв. Г. Й. от ПлАК срещу определение № 1147 от 15.09.2008 г. по гр.д. № 3223/2008 г. на С. градски съд, ІІ-Г отд., с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение за прекратяване на производство по делото поради наличие на влязло в сила решение по същия правен спор.
В частната си жалба жалбоподателката твърди, че атакуваният акт е неправилен и моли да бъде отменен. В изложението към жалбата не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело. Единствено е посочено, че „неизлагането на мотиви по искове с правно основение чл. 344, ал.1, т.2 и чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ е от негативно значение за точното прилагане на закона и касирането на атакуваното решение би спомогнало за развитието на правото” – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателката намира и че определението на въззивната инстанция е в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Приложена е съдебна практика.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
Събразно разпоредбите на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира.
ВКС намира, че жалбоподателката не е формулирала правен въпрос, който да е обусловил изхода в настоящия правен спор. В атакуваното определение на СГС не се съдържат мотиви относно искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, а се разглежда въпросът, че е недопустимо пререшаването на правен спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС е посочено изчерпателно кои решения на ВКС попадат в приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Приложената към изложението практика не попада в него. В случай на противоречие на атакуваното определение с нея би следвало да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, а не по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Освен това приложената практика не противоречи на обжалвания акт, тъй като касае трудовоправни спорове с различен предмет(фактическа обстановка).
Правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В обжалваното определение на СГС не е разгледан материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да обуславя допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т. 3 ГПК, тъй като теорията и практиката са константни по въпроса, че е недопустимо пререшаването на правен спор, след като има влязло в сила решение по него.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1147 от 15.09.2008 г. по гр.д. № 3223/2008 г. на С. градски съд, ІІ-Г отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: