1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
гр.София, 28.09.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета гоодина в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1681 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.12.2017г. по гр.д.№6083/2016г.на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят – Л. Р. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, актове на КС на РБ и на Съда на ЕС, както и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 14.12.2016г. по гр.д.№2221/2016г. ВКС е отменил решение № 162 от 22.01.2016г. по в. гр.дело № 2102/2015г. на Софийски апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същи съд. Дадени са указания при решаващ извод на въззивната инстанция по иска на основание чл. 19 ал.3 ЗЗД да го уважи , за това , че решението следва да съдържа обсъждане не са само на обстоятелствата, на които е основан иска , а и на възраженията на ответника за нищожност на предварителния договор като сключен да обезпечи паричен заем , предвид забраната на чл.152 ЗЗД . Посочено е, че след като е приел , че представения от ответницата документ „ разписка за получаване на заложена вещ по код473Р оставена за съхранение пари в брой” е издаден от заложна къща и че документът засвидетелства едно парично задължение с „дължима сума1860 лева към 06/05/2009г” , въззивният съд е следвало да си изясни с каква цел е издаден документа, какво действително е засвидетелствано в него – залагане на вещ , получаване на парична сума от издателя на „разписката” , или задължение за връщане на парична сума към посочената дата от лицето , на което издателят е предал документа , като в тази връзка се обсъди защо подобен документ е в държание на ответницата и има ли отношение това към подписания от нея предварителен договор на 06.04.2009г. , дал основание за предявяване на иска.
При новото разглеждане на делото, с обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 05.09.2014 г., по гр.д. № 13520/2010г. на Софийски градски съд и е отхвърлил предявения от Л. Р. срещу Г. С., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 06.04.2009 г. между Г. С., в качеството й на продавач и Л. Р. в качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на апартамент, находящ се в в [населено място], с площ 60.83 кв.м., с мазе , заедно с 2,22% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Съдът е приел, че от съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е установено, че на 06.04.2009 г. между страните по делото е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който продавачът Г. В. е обещала да прехвърли на Л. Ц. правото на собственост върху описания по-горе имот за сумата от 40 000 лв., като в раздел III, чл. 6, ал.1 от договора е посочено задължението на купувача да заплати на продавача задатък в размер на 1500 лв., която сума е била платена в брой в деня на сключване на предварителния договор, а останалата част от продажната цена, в размер на 38 500 лв., е платима в брой на продавачката в деня на сключване на окончателния договор. Установено е, че съгласно уговореното в чл. 6, ал.3, предварителният договор има силата на разписка, удостоверяваща платената от купувача и получена от продавача сума в размер на 1500 лв. и срокът за сключване на окончателния договор, съгласно чл. 7 от предварителния договор, е до един месец, т.е. до 06.05.2009 г.
В изпълнение на указанията на ВКС съдът е счел, че индиция за сключването на договор за заем между страните и обезпечаването му с предварителния договор от 06.04.2009 г. се съдържа и в представената по делото разписка за получаване на заложена вещ под код 473Р , издадена от заложна къща „А. 05“ – , собственост на И. Ц. – брат на жалбоподателя. Съдът е приел, че от разписката се установява, че оставената в заложната къща вещ за съхранение е парична сума в размер на 1860 лв., с падеж 06.05.2009 г., като длъжник по тази разписка не е посочен, но е показателно, че същата се намира във владение на ответницата. Приел е, че от приложеното по делото извлечение от съдебната регистрация на фирма [фирма], собственост на жалбоподателя, адресът на управление на дружеството съвпада с адреса, на който е регистрирана и заложната къща.
Анализирайки доказателствата по делото съдът е счел, че установените по делото факти изключват извод за пораждане на потестативното право на ищеца по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, тъй като процесният предварителен договор е сключен като обезпечение на задълженията на ответницата към ищеца по договор за заем. При тези данни е прието, че така уговореният начин за удовлетворяване на ищеца – чрез придобиване собствеността на имота на ответницата в случай на неизпълнение от нейна страна на задължението да върне получения заем, се намира в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, която предвижда, че всяко съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, които е предвиден в закона, е недействително. Прието е, че в случая съществува заемно правоотношение между страните, което е обезпечено по непозволен начин с процесния предварителния договор, който поради противоречието му с императивна правна норма е нищожен, поради което искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: непоискания преразпит на свидетел пред първата инстанция прекрудира ли възможността на страната да направи това свое искане отново във въззивната инстанция и какви са основанията за допускане на преразпит в хипотезата на чл.266 ГПК. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПк за допускане на касационно обжалване. Представени са решения на състави на ВКС по приложението на чл.266 ГПК.
Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос и на сочените от него основания. На същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в представените от самия жалбоподател решения. Съобразно същата с разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК е осигурена процесуална възможност за страните в гражданския процес да поискат от въззивната инстанция да събере във въззивното производство нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения. Допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки – доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото не е съобразен с правилата на процесуалния закон. В случая при повторното разглеждане на делото от въззивният съд е допуснат до разпит поискания от жалбоподателя свитедел и показанията на същия са били взети предвид при постановяне на обжалваното решение , като са съобразени и дадените от ВКС задължителни указания при първото разглеждане на делото от настоящата инстанция.
Що се касае до поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК-противоречие с актове на КС на РБ и Съда на ЕС, то същото е немотивирано, а има само голословно позоваване на разпоредбата на закона, пора което не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване.
Установената практика не е неправилна за да се налага да бъде променена или актуализирана като бъде допуснато касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.12.2017г. по гр.д.№6083/2016г.на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: