4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
Гр. София, 30.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Лидия Иванова
търговско дело № 421/2010 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. земеделска потребителна кооперация „Б.” с.Чавдар, Софийска област подадена чрез процесуалния й представител адвокат П.Николова от С. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд № 74/11.02.2010 год. постановено по гр.д.№ 1004/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на П.ския районен съд от 24.08.2009 год. по гр.д.№ 320/2009 год. въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявените от ищеца-касатор срещу В. Р. Д. от гр.Златица обективно съединени искове по чл. 327 ал.1 ТЗ на обща стойност 7185.50 лева представляваща цена на закупена пшеница през месец февруари 2007 год., както и претенциите за мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 1200 лева и направените разноски от 368 лева по образуваното ч.гр.д.№ 267/2008 год. по описа на РС-Пирдоп, които претенции имат аксецорен характер и са в зависимост от изхода на спора досежно главния иск.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно липсата на договорни отношения между страните и недоказано получаване на стоката от ответника, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложеното към жалбата р. № 46/27.03.2009 год. по т.д.№ 454/2008 год. на ВКС – ТК, ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба В. Р. Д. от гр.Златица чрез процесуалния си представител адвокат Н.Христов от С. излага становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалван акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл. 280 ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и за закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение въззивният съд е постановил решение по съществото на спора, с което е отхвърлил предявените от ищеца-касатор обективно съединени искове по чл. 327 ал.1 ТЗ за заплащане цената на закупени през месец февруари 2007 год. количества пшеница, както и претенциите за мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД и разходите по воденото пред районен съд – П. ч.гр.д.№ 267/2008 год., които претенции имат акцесорен характер и са изцяло в зависимост от изхода на спора по отношение на главния иск. Анализирайки целия фактически и доказателствен материал съдът е приел, че по делото не е доказано наличието на постигнато съгласие между страните във връзка със сключен договор за покупко-продажба на процесното зърно, както и предаването и получаването му от ищеца на ответника. Направен е извода, че в случая не е налице валидно сключен договор за търговска продажба на стоки, поради което претенцията за заплащане на цена по чл. 327 ал.1 ТЗ се явява неоснователна предвид липсата на договорна връзка между страните.
Видно от съдържанието на касационната жалба касаторът не е посочил съществения материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че съдът се е произнесъл относно липсата на договорни отношения между страните и недоказване получаването на стоката от ответника. Отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. По настоящото дело съдът е обсъдил в цялост събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск, тъй като по делото остава недоказан основния факт-наличието на сключен договор между страните за продажбата на процесната пшеница, чиято цена е предмет на иска. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за незаконосъобразност и необоснованост изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
В тази връзка приложеното към касационната жалба решение на тричленен състав на ВКС-ТК по конкретно дело не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като различният краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречие с практиката на ВКС при разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е предмет на настоящето дело. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГК на ГК и ТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е разрешен с обжалваното решение и който е от съществено значение за крайния изход на спора. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284 ал. 3 ГПК. В случая касаторът не е формулирал съществения правен въпрос, а твърдяната неправилност поради необоснованост на решението не би могла да аргументира наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 74/11.02.2010 г. постановено по гр.д.№ 1004/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: