4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 749
С., 06,10,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4731 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение от 11.07.2013 г.по гр.д. № 13957/2012 г. на СГС се потвърждава решение от 23.07.12 г. по гр.д. № 39503/11 г. на СРС, с което се признава за установено, че С. Е. дължи на К. О., на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД, сумата 9 519.18 лв. дължима част от частично претендирано възнаграждение по договор за изработка от 5.07.2007 г., като отхвърля иска до предявения размер от 17 028 лв., като погасен чрез съдебно прихващане със сумата 7 508.82 лв. неустойка за забава в изпълнението на СМР. Присъдени са и разноски.
Касационни жалби са подали и двете страни. Ищцовото О. К. го обжалва в частта, с която е извършено съдебно прихващане със сумата 7 508.82 лв. Ответното Е. го обжалва в частите, с които се: 1.Признава за установено, че дължи сумата 9 519.18 лв. част от частично претендирано възнаграждение по договор за изработка., 2. Отхвърля възражението за прихващане за сумата 6 463.38 лв. неустойка., 3.Осъжда за 805 лв. разноски.
Всяка от страните е подала отговор да не се допуска касационно обжалване и че жалбата на другата страна е неоснователна, като С. Е. претендира деловодни разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието следното: 1. След приемането на работата по чл.264 ЗЗД възложителят не може да прави възражение за явни недостатъци. Възражения за забавено изпълнение са допустими съгласно общите правила на ЗЗД. Забавеното изпълнение на част от приетите работи е правопораждащ за ответника факт, на чието съществуване поръчващия може да се позове и след приемане на работата., 2. Съгласно уговореното между страните в чл.2.3 на договора от 2007 г., определящият размера на възнаграждението компонент-цена на материали, се доказва с фактури, които са проверени от експертизата. Вещото лице констатира, че материалите са закупувани на по-ниски единични продажни цени от средно пазарните, което обяснява и в с.з. на 22.05.12 г. в СРС.
І. В изложението на ищцовото К. О. се твърди, че по въпроса: Може ли възложителят по договор за изработка да прави възражение за забавено изпълнение след като е приел работата?, са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 или 3 ГПК.
Не е налице твърдяното противоречие с представеното Р по гр.д. № 1486/2010 г. на ІV г.о. Касаторът е цитирал само едно изречение от него: “. . . се дължи възнаграждение на изпълнителя, ако при приемане на работата не е направил възражение за неправилно /с оглед личността на престиращия/ изпълнение”. Но това решение касае договори за поръчка, а не договор за изработка, и затова е неотносимо. Липсва обективен материалноправен идентитет на разрешеният случай по приложеното решение и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие.
По отношение на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. 1. Следва да се прави разлика между качество на изпълнението и време на изпълнението, като при последното падежът и забавата са две различни явления. 2.Неизпълнението има различни форми – пълно и неточно. Всеки друг вид неточно изпълнение, което е различно от частичното, предсрочното или забавено изпълнение, е лошо – изпълнение на различно място, различен асортимент и др. Лошото изпълнение има и второ, по-тясно значение – некачествено изпълнение. 3.Разпоредбата на чл.264 ЗЗД е пълна, ясна и безпротиворечива-чл.5 ГПК, че се отнася до явни недостатъци, т.е до лошо – некачествено изпълнение. В случа няма толкова съществени отклонение от поръчката или явни недостатъци, които да правят работата негодна за нейното предназначение-чл.265 ЗЗД, т.е. няма пълно неизпълнение.
ІІ. В изложението на ответното Е. се твърди, че по въпросът: Какво е значението, като доказателство на СТЕ, която се основава на частни документи, непредставени по делото-фактури за закупени материали?, са налице предпоставките на т.2 и 3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В случая, въпросът за непредставяне на фактурите, които са проверени от вещото лице, касае обосноваността на заключението, която обаче не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК и затова не може да обоснове приложно поле за допускане на касационно обжалване. По делото не е изискано представянето им с оглед евентуалното им оспорване и приложение на чл.194,ал.2,изр.2 ГПК, който е цитиран в представеното Р по гр.д. 4000/2010 на СЗРС.
Доводите, с които се обосновава този въпрос от касатора, дали проверката на фактурите за закупени материали от в.л. е достатъчна, защо кредитира съда заключението на вещото лице, несигурност в сравнителния анализ на в.лице и др., обуславят изводите на решаващия съд. Те са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд също не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
По чл.280, ал.1, т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива решения. Така например в представеното решение по в.гр.д. 368/12 на Врачански ОС има произнасяне, че когато експертизата съдържа правни изводи, съдът не следва да се позовава на нея в решението.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 11.07.2013 г. по гр.д. № 13957/2012 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: