3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
гр. София, 08.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2169 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], Л. област срещу определение № 2135 от 27.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 3096/2017г. на САС, с което е потвърдено разпореждане № РД – 08-1386 от 21.04.2017г. на председателя на СГС, постановено по молба с вх. № 45154/04.04.2017г. на [фирма], с което производството пред СГС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ВАС.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че въззивният съд недопустимо е преформулирал и изменил диспозитива на постановеното вече от СГС разпореждане, с което е отказано образуването на дело по молба за издаване на удостоверение по чл.620 ГПК вр. чл.54 от Регламент № 44/2001г. , а делото не е изпратено на ВАС по подсъдност. Поддържа, че е налице отказ от правосъдие, тъй като ВАС вече се е произнесъл по депозирана молба със същия предмет, като според интерпретацията на жалбоподателя изразеното становище на ВАС е, че не е компетентен да се произнесе, защото разгледаният от него спор е административен. Счита, че ако и гражданският съд стигне до извод, че не е компетентен да издаде исканото удостоверение, ще е налице отказ от правосъдие и лишаване на страната, в чиято полза е постановено решението, от възможност изобщо да изпълни постановеното решение. Сочи, че удостоверението, което иска да бъде издадено, касае изпълнение на решение, постановено действително по административно дело, но относно гражданскоправен въпрос за присъдени разноски по делото, което обосновава компетентността на СГС да издаде исканото удостоверение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, по който липсва съдебна практика и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Кой съд – гражданският или административният, разгледал спора, е компетентен да издаде удостоверение по чл.620 ГПК за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение в друга държава членка относно присъдените с това решение разноски по административен спор?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е посочил, че въпреки непрецизния диспозитив на обжалваното разпореждане за отказ за образуване на дело по молба на частния въззивник за издаване на удостоверение за допускане изпълнение на българско съдебно решение в друга държава членка, по същество то има характер на определение, с което СГС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на ВАС. Приел е, че съгласно нормата на чл.620, ал.1 ГПК писмената молба се подава до първоинстанционния съд, разгледал делото, който в настоящата хипотеза е ВАС, и поради това е счел, че само в неговата компетентност е да се произнесе по процесната молба. Въззивният съд е посочил, че цитираната разпоредба е императивна процесуална норма, с която законодателят е определил подсъдността като абсолютна процесуална предпоставка за определяне на компетентния първоинстационен съд в производството по реда на чл.620 ГПК. Счел е за ирелевантно за производството по подсъдността твърдението за отказ от правосъдие, допълвайки, че това твърдение е и некоректно, тъй като молбата по чл.620, ал.1 ГПК е била разгледана по същество от ВАС, но е била отхвърлена като неоснователна на основание чл.1, пр. последно от Регламент (ЕО) 44/2001, защото не попада в неговия предметен обхват.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът относно компетентността за издаване на удостоверение по чл.620 ГПК е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но по отношение на него не е налице поддържаното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В настоящия случай не е налице неяснота на разпоредбата на чл. 620, ал.1 ГПК, според която компетентен да издаде удостоверение за признаване или допускане на изпълнението на българско съдебно решение в друга държава членка е първоинстанционният съд, разгледал делото. Преценката дали отговорността за разноски има гражданскоправен характер, независимо че е възникнала от воденето на административно дело, е без значение за определяне на компетентния да издаде удостоверение съд, а касае основателността на искането за издаване на удостоверение. Поради това този въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на делото. От друга страна, по прилагането на чл.620 ГПК е формирана трайноустановена съдебна практика – определение № 34 от 10.01.2014г. по ч.т.д. № 4725/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 229 от 16.05.2017г. по ч.т.д. № 844/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., в които е прието, че разпоредбата на чл.620, ал.1 ГПК определя компетентния орган – първоинстанционния съд, разгледал делото – който издава удостоверението за допускане на изпълнение на българско съдебно решение в друга държава членка.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2135 от 27.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 3096/2017г. на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: