1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
София, 09.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1567 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 1614 от 02.11.2012г. на Пловдивския ОС по гр.д.№ 2256/2012г., с което е потвърдено Решение № 1877/09.05.2012г. по гр.д.№ 21733/2011г. на РС Пловдив в частта за уважаването на установителния иск по чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК, с който е признато за установено, че касаторът дължи на ищеца [фирма], [населено място] сумата 11 300лв. неплатена месечна цена за предоставени информационни услуги по договор № 10101219020 за периода 02.02.2010г.-03.05.2011г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението, за която е била издадена заповед да изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14191/2011г. на РС Пловдив.
В касационната жалба се поддържат основанията по т.3 на чл.281 ГПК, иска се отмяната на решението и постановяването на друго за отхвърлянето на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса „дали съдът следва да кредитира представени от ищеца писмени доказателства, които са оспорени от ответника и страдат от пороци, но са взети предвид при постановяване на крайния съдебен акт”. Твърди се, че по делото били представени от ищеца множество документи, върху които липсва подпис на оправомощено от ответното дружество лице, но съдът не взел предвид наведените възражения и твърдения.
От насрещната страна [фирма], София е постъпил писмен отговор на касационната жалба, с който се оспорва допустимостта й поради липса на ясна и точна формулировка на правен въпрос, както и поради необосноваване на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.
Предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
Съдилищата са уважили установителния иск за съществуване на вземането на ищеца срещу касатора, като са обсъдили безспорните по делото факти: наличие на договор от 01.05.2006г., по силата на който ищецът като оператор е приел да достави по възлагане на ответника-абонат възмездна услуга-достъп до интернет при уговорени в Анекс № 1 технически параметри и цена. Не е било спорно и обстоятелството, че в изпълнението на договора ищецът е издал фактури /електронни фактури без подписи/ за дължимите такси за оптична свързаност за периода февруари 2010г.-май 2011г., които не са заплатени. Със споразумение за разсрочване на задълженията от 30.05.2011г. ответникът е признал наличието на задължения по същите фактури и е обещал погасяването им в сроковете по чл.2 от споразумението – до 30.09.2011г. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не дължи описаните в исковата молба суми, оспорва факта на предоставянето на услугите и доказателствената сила на фактурите, които не са подписани от негов представител. Съдилищата са приели за неоснователно твърдението на ответника, че не е получил услугите, предмет на договора за исковия период по съображения, че споразумението, подписано от представител на ответника /от неговият управител/ представлява извънсъдебно признание за получените информационни услуги, чието плащане не е установено. За неоснователно е прието и възражението, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че договорът и споразумението са подписани от законния представител на абоната. Въззивният съд е приел, че автентичността тези частни писмени доказателства не е оспорена, а и при оспорването й, доказателствената тежест би била на ответника.
При тези изводи, очевидна е неотносимостта към тях на поставените от касатора като „правни” въпроси в изложението към касационната жалба. Уважаването на иска не е основано на съображения, изведени от кредитиране на „порочни оспорени от ответника писмени доказателства”, а на неоспорени двустранно подписан договор и споразумение за признаване съществуването на задължението за плащане стойността на услугите и липса на доказателства /а и твърдения/ за погасяването му. Формулираното от касатора няма характеристиката на правен въпрос, а е искане ВКС да даде становище по хипотетично заявени твърдения, които нямат значение за изхода на спора. Правният въпрос като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване не може да се идентифицира с твърдения за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение.
При липса на основната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, ВКС не дължи обсъждане на твърденията за осъществяването на допълнителното основание.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на разноски за настоящото производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, но по делото не е представено пълномощно на юк. М.К.. Такова не се съдържа и към отговора на касационната жалба, въпреки че е цитирано като приложение към нея.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1614 от 02.11.2012г. на Пловдивския ОС по гр.д.№ 2256/2012г.
Оставя без уважение искането на ответника по касационната жалба [фирма], [населено място] за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.