1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
ГР. София, 09 ноември 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.10.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1802/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Й. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №10159/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Агенция „Митници”искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „старши специалист – контрольор” в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим” в Митница Столична, наложено на 13.01.17 г. за нарушения по чл.190, ал.1,т.3 и 7 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени от въззивния съд следните значими за спора правни въпроси по приложението на чл.193 и 194 КТ:
1.Следва ли в искането за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ да е посочено нарушението на трудовата дисциплина по разбираем за работника начин и ако не е посочено по този начин, това води ли до неизпълнение на задължението /на работодателя/ по чл.193 КТ? Налице ли е задължение на работодателя да посочи точно нарушенията, за които иска обяснения от работника? Какви са критериите, за да се приеме, че на работника / служителя е предоставен разумен срок по чл.193, ал.1 КТ и може ли да се приеме, че един работен ден, в който той следва да изпълнява и трудовите си задължения е разумен срок по см. на чл.193, ал.1 КТ?
2. Как следва да процедира съдът спрямо заповед за уволнение в случай, че констатира, че по отношение на част от вменените нарушения са изтекли давностните срокове по чл.194 КТ? Изцяло незаконосъобразна ли е заповед за уволнение на работник/ служител в случай, че са изтекли давностните срокове по чл.194 КТ за част от вменените му от работодателя нарушения?
Касаторът намира, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика, е правният въпрос от предмета на спора: Допустимо ли е ангажирането на дисциплинарната отговорност на работник/ служител за вменени нарушения на тр. дисциплина, когато такива изисквания не са предвидени в нормативен или вътрешен акт и с работника / служителя не е проведено обучение или инструктаж за такива задължения?
Подобни с поставените в контекста на осн. по чл.280, ал.1 , т.1 и 3 ГПК са и въпросите на касатора, свързани с доводите му за очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280, ал.2 ГПК.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: В съответствие с цитираната в мотивите на въззивното решение практика на ВКС по чл.290 ГПК въззивният съд е приел, че на ищеца, с оглед конкретните обстоятелства на случая е предоставен достатъчен срок за даване на обяснения по чл.193 КТ. Такива са му поискани от работодателя с връчено на 12.12.16 г. писмо и срок за предоставянето им до 13.12.16 г., но за нарушения, описани в доклад и преписка от 14.11 и 15.11.16 г., с които той вече е бил запознат и във връзка с които вече са му били задавани въпроси. В приложената към изложението на касатора практика на ВКС – р. по гр.д. №2943/16 г. на трето г.о., също е посочено, че дали даденият срок е разумен и достатъчен, за да осигури реално възможността за даване на обяснения, се преценява с оглед обстоятелствата на конкретния случай, като не бива да се забравя, че законът не е въвел формални изисквания за тази процедура. Разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения / каквито са поискани и в настоящия случай/, който позволява на дисциплинарно уличеният след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението. Цитираното от касатора опр. по гр.д. №1821/10 г. на четвърто г.о. на ВКС по чл.288 ГПК не е практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК / ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/23.09.11 г. ОСГТК/ и не обосновава соченото от касатора противоречие. Решението на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №145/14г. е по въпрос за изпълнение на задължението на работодателя по чл.193, ал.1 КТ, когато е поискал от работника незабавно да даде обяснения / настоящият случай не е такъв/ и в кои случаи е необходимо да му даде подходящ разумен срок за това. Относно последното в цитираното решение на ВКС е прието, че когато поисканите обяснения са за констатирано многократно и ежедневно извършвано от служителката нарушение в близък период от време, обясненията за което не налагат тя да си припомня отдалечени във времето обстоятелства или да извършва проверки, служителката не е поставена в невъзможност да ги даде непосредствено след поискването им. Подобно на това, въззивният съд също е обосновал достатъчността на срока по настоящото дело със запознатостта на ищеца с данните от проверката, установила нарушенията, във връзка с които са му поискани обясненията по чл.193 КТ. Затова не се установява соченото от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по първата група въпроси, свързани с приложението на чл.193 КТ.
Такова противоречие не се установява и по въпросите, свързани с приложението на чл.194 КТ. Въззивният съд е приел, че наказанието е наложено за нарушенията, извършени от служителя след 13.01.16 г. и посочени в мотивите му, за които не е изтекъл едногодишният срок от извършването по чл.194 КТ. Не е изтекъл и двумесечният срок от откриване на нарушенията – 15.11.16 г., когато докладът на работната група е доведен до знанието на директора на Агенция „Митници”. Изводът за последното не противоречи, а съответства на р. по гр.д. №108/11 г. на четвърто г.о. на ВКС, в което е прието, че двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарните наказания, започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение.
Второто сочено във връзка с тази група въпроси р. по гр.д. №1306/11 г. на четвърто г.о. е по приложението на чл.189 КТ и е неотносимо към изводите на въззивния съд за спазването на сроковете по чл.194 КТ. С въззивното решение е прието, че дългият срок по чл.194 КТ не е изтекъл за описаните в заповедта по чл.195 КТ нарушения, извършени след 13.01.16 г. и са преценени техния брой и тежест при обосноваване на преценката за съответност на наказанието по критериите чл.189 КТ. Според практиката на ВКС , обективирана в решение по гр.д. №3249/16 г. на трето г.о., решение по гр. дело № 242/2012 г. на състав на III г. о., както и в решение по гр. дело № 1528/2009 г. на състав на IV г. о., дисциплинарното уволнение е законно и когато са спазени процедурата и изискванията по чл. 193 – 195 КТ само за част от нарушенията или са установени само част от нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 3 КТ, стига наказанието да им съответства по тежест, каквато е преценката на въззивния съд и в случая.
Поставеният в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпрос не съответства на изводите на първоинстанционния и въззивния съд. В решенията е прието, че действията на ищеца нарушават задълженията му, произтичащи от цитираните правила, утвърдени с изброените заповеди на началника на митницата, от връчената му длъжностна характеристика, както и от Закона за митниците, Кодекса за поведение на митническия служител, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и КТ. Затова въпросът не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Поради изложеното не са налице сочените от касатора осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Оплакванията му за очевидна неправилност на обжалваното решение повтарят по смисъл вече разгледаните въпроси за законността на уволнението, по които поради изложеното по-горе не се констатира противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС. Освен това оплакването, така както е заявено, е за неправилност по чл.281,т.3 ГПК, като касационно основание, което ВКС не разглежда в това производство – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, но не и за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2 ГПК, като особено тежък негов порок, сравним с посочените в същата алинея нищожност и недопустимост, който да налага допускане на обжалването му.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №10159/17 г. от 2.02.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: