3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1799/2009 година по описа на Второ гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. Г. П. е обжалвала въззивното решение на Софийския окръжен съд № 638 от 27.10.2008г. по гр.д.№ 878/2007г.
Ответниците М. И. Ч., Ю. Н. М., М. А. Ч., В. С. Г., Л. М. Ц. и Е. М. С. изразяват становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
Въпросът за допустимостта на производството по чл.280 ал.2 ГПК е разрешен с определение на тричленен състав на ВКС, ІІ г.о. по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК № 468 от 10.11.2009г. по ч.гр.д.№ 411/2009г. с което е прието, че обжалваемият интерес е над 1000лв. , определен въз основа на представена нова данъчна оценка на имота и това определение е задължително за настоящия състав. Представеното от ответницата Е. М. С. постановление на С. окръжна прокуратура, с което е отменен отказ за образуване на досъдебно производство не доказва неистинността на удостоверението за данъчната оценка на имота, поради което следва да се приеме, че не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК и въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Софийският окръжен съд е отменил решението на Костинбродския районен съд от 28.03.2007г. по гр.д.№ 181/2006г. и е решил делото по същество при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ като е отхвърлил иска , предявен от Д. Г. П. против М. И. Ч., Ю. Н. М., М. А. Ч., В. С. Г., Л. М. Ц. и Е. М. С. за установяване на основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ правото й на собственост на дворно място с площ от 1000 кв.м. в землището на с.Богьовци , Софийска област при съседи път, К. П., Л. Д. и имот на А..
Въззивният съд е приел, че спорният имот представлява земеделска земя и се припокрива в северната част с възстановените по реда на ЗСПЗЗ на ответниците имоти № 028010 и 028011 по картата на възстановената собственост. Изводът на съда за земеделския характер на имота е направен въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза, според която той е извън регулация, не е застроен , не е нанесен в кадастралния план на селото и не е включван в предходните регулационни и кадастрални планове на населеното място. При тези фактически констатации съдът е приел от правна страна, че в периода, за който ищцата твърди, че е владяла имота – от 1956г. до издаването на констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание давностно владение е имало законодателна забрана имотът да се придобие по давност, защото е попадал под режима на ЗРПВПНИ /отм./, и ЗСГ /отм./ , освен това като подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ за него се прилага и разпоредбата на чл.5 ал.2 З. съгласно която изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от влизане в сила на закона т.е. на новата разпоредба Обн.Д.в.бр.107 от 18.11.2007г.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Касаторката се позовава на противоречива съдебна практика по приложението на чл.5 ал.2 З. като поддържа, че според практиката на ВКС в решения № 391 от 07.05.2008г. по гр.д.№ 440/2007г., решение № 2354/14.01.2005г. по гр.д.№ 2132/2003 г.на ВКС, ІV г.о., решение № 2119/1966г. на ВС, І г.о. и др. разпоредбата на чл.5 ал.2 З. се прилага само за имоти, обхванати от реституционния закон и дори и да се приеме, че до 1990г. не е могла да тече придобивна давност, изтеклата давност след тази дата до предявяването на иска следва да бъде зачетена. Действително в представените решения е прието, че разпоредбата на чл.5 ал.2 З. се прилага за земеделските земи, собствеността върху които се възстановява, но точно такъв е и изводът на съда по настоящото дело. Имотът като земеделски и включен в ТКЗС подлежи на възстановяване на лицата или техните наследници, които са го притежавали преди образуването на ТКЗС и именно на това основание е възстановен с решение на ОСЗ по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ на ответниците. С оглед на изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд № 638 от 27.10.2008г. по гр.д.№ 878/2007г.
ОСЪЖДА Д. Г. П. да заплати на Л. М. Ц. и Е. М. С. сумата 600 лв./шестотин лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: