3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
С., 01.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 17/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. С. Т. – ЕТ с фирма “Д. Т.” – [населено място], [община], обл. П. срещу Определение № 869 от 18.ХІ.2011 г. по ч.гр.д. №825/ 2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което поради просрочие не е прието възражението й по чл. 423 ал. 1 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като съдът е приел, че съобщенията по делото са й изпращани на адреса [населено място], където е регистрирала фирмата си на ЕТ, а в това село живее брат й, който получава кореспонденцията й, затова залепеното уведомление на пътната врата на дома на починалите й родители е недопустимо, тъй като в този дом не живее никой. Сочи, че е известен на съда постоянният й адрес в [населено място], че на този адрес книжа не са й изпращани, а без да има основание затова, съдът й е изпратил съобщение по електронната поща. Иска обжалваното определение да се отмени, да се приеме, че заповедта за изпълнение не й е била връчена надлежно и да се спре изпълнението на заповедта.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, тъй като е с него не е разгледано поради просрочие възражение по чл. 423 ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение не е прието, като просрочено, възражението от 27.VІІ.2011 г. по чл. 423 ал. 1 ГПК срещу Разпореждане за издаване на заповед за изпълнение № 2315 от 13.ІХ.2010 г. Изложени са съображения, че длъжникът е подал възражението след изтичане на срока по чл. 423 ал. 1 ГПК, считано от 21.ХІІ.2010 г., когато е извършено надлежно връчване на препис от разпореждането чрез уведомление, залепено на адреса, обявен в търговския адрес на длъжника – [населено място], от който адрес изпратените на длъжника преди това преписи от разпореждането, са върнати със забележка, че на територията на [населено място] няма такова лице.
Обжалваното определение е правилно. Съдът, за да извърши предвидената в чл. 423 ГПК извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи, следва възражението да е подадено в срока по чл. 423 ал. 1 ГПК. За длъжника, който е търговец, съгласно чл. 50 ал.1 ГПК, мястото за връчване, е последният посочен в търговския регистър адрес – [населено място], [община], обл. П., съгласно Удостоверение на А. от 21.VІІ.2011 г. С оглед отбелязването на връчителя, че “адресатът не пребивава на посочения адрес”, на основание чл. 50 ал. 4 ГПК, връчването е чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК. Затова считано от 21.ХІІ.2010 г. и след изтичане на двуседмичния срок от залепването по чл. 47 ал. 2 ГПК, подаденото на 27.VІІ.2011 г. възражение по чл. 423 ал. 1 ГПК, е просрочено, поради което правилно не е разгледано с обжалваното определение.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 869 от 18.ХІ.2011 г. по ч.гр.д. № 825/ 2011 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: