ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
София, 10.02.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3365 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Св.С. – прокурор при ОП В. – срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 26.VІ.2019г. по в.гр.д. № 1924/2018г.
Ответникът по жалбата В. Х. Т. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокатЮ..Г. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение В. е потвърдил решението на В. от 15.VІ.2018г. по гр.д. № 7501/2016г. в обжалваната му част, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В. Х.Т. 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Въззивният съд е приел за основателна предявената претенция до присъдения размер обезщетение. Ищецът след разглеждане на делото от три инстанции с решение на ВКС от 29.VІ.2011г. е оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл.354б ал.5 вр. с чл.26 ал.1 НК за това, че през периода 04.2005г. – 01.2007г. в [населено място] като лекар в нарушение на нормативната уредба съзнателно изписвал наркотични вещества или техни аналози или лекарства, съдържащи такива вещества. Образуваното през 2007г. досъдебно производство е станало достояние на широк обществен кръг след публикация във в-к „Труд” на 25.ІХ.2007г., в която е цитирано името на ищеца, длъжността му, местоработата, коментари на колегите му, факти от личния му живот и семейство. Информацията за разследването в началния стадии на досъдебното производство рефлектирало негативно в професионалните изяви и контакти на ищеца, който е лекар психиатър, с активна практика в [населено място], участвал и в съдебни експертизи. Прието е за установено, че след образуването на наказателното производство ищецът 3-4 години бил подтиснат и напрегнат, чувствал се огорчен и ощетен морално, злепоставен пред работодателите си с извършен обиск на работното му място, изолиран от резервираното отношение на колеги, притеснен за семейството си. Въз основа на комплексна съдебно-медицинска експертиза е прието влошаване на здравословното състояние на ищеца, за което са допринесли преживените от него душевни страдания и притеснения от действията на правозащитните органи. Ищецът е диагностициран със захарен диабет тип 2 за първи път на 08.ІІ.2008г. след постъпването му в болница с диагноза „Диабетна кетоацитоза, диабетна полиневропатия”, до тогава болестта, генетично обусловена, протичала безсимптомно. Продължителният период на неблагоприятни психоемоционални въздействия, на които ищецът е бил подложен, има значение и за клиничната проява на първична артериална хипертония. Двете заболявания водят до съдови изменения /И., инсулт, мозъчни кръвоизливи/, включително летален изход. Диабетът, нелечим, води до неврологични усложнения – диабетна полиневропатия, която при ищеца е в умерена към тежка степен. С решение на ТЕЛК е призната 64% ТНР с водеща диагноза „Инсулинозависим захарен диабет”.
При определяне размера на дължимото се обезщетение въззивният съд е взел предвид, че обвинението не е за тежко престъпление /наказуемо с лишаване от свобода до 5 години/, мярката за неотклонение „подписка” не води до драстични промени в начина на живот, 4 години продължителност на наказателното производство, от които три поради неоснователно забавяне в досъдебната фаза, оповестеното разследване с публикация в национален ежедневник, накърнило личността, честта и достойнството на ищеца, поставяйки го в крайно унизително положение още в началната фаза на досъдебното производство, довело до чувството му на изолираност от обичайната работна среда и до отказ от участие като вещо лице, поддържането от прокуратурата на обвинението пред трите съдебни инстанции, предвидената в закона възможност за лишаване на ищеца от упражняване на професията си, преживяване на силен емоционален стрес, постоянно напрежение и притеснение, които реално променили ищеца, влошаване на здравословното му състояние в причинна връзка с наказателното производство в резултат на негативните емоции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса за дължимостта на обезщетение при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди в противоречие с т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК и с решение на ВКС по гр.д. № 4927/2007г. V ГО, тъй като липсвали доказателства за претърпени от ищеца такива вреди. Твърди се и противоречиво разрешаване на въпроса относно размера на обезщетението – едни и същи суми се присъждали както за обвинения за тежки умишлени престъпления, така и за деяния по непредпазливост, при които са определяни както най-тежката, така и най-леката мярка за неотклонение /сочи се, но не се представя практика на ВКС в тази връзка/.
ВКС намира, че поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване. По първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с посочената съдебна практика, тъй като не е отрекъл, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените от ищеца вреди, а е приел, че такава връзка е установена по делото.
По втория въпрос със сочената практика – решения на ВКС по гр.д. № 1059/2003г. ІV ГО, по гр.д. № 72/2003г. ІV ГО и по гр.д. № 947/2003г. ІV ГО /решението по гр.д. № 27/2003г. на Великотърновския апелативен съд не представлява практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да бъде вземано предвид, а и то не е представено от касатора/ – не се установява твърдението за противоречиво разрешаване на въпроса относно размера на обезщетението дори само поради съществено различните обществени и икономически условия, при които са определени размерите на обезщетенията по тези решения и по атакуваното по настоящото дело, предвид междувременно изминалия продължителен период от време. Освен това, съществено различни са и останалите взети предвид обстоятелства в тази връзка: по гр.д. № 947/2003г. ІV ГО – обвинение по чл.302 т.2 НК, продължителност на наказателното производство от октомври 1997г. до март 2000г., засегнато доброто име на ищеца в обществото, злепоставянето му, при което е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв.; по гр.д. № 1059/2003г. ІV ГО – обвинение по чл.212 ал.2 НК, възраст, преживени притеснения, страх, депресия повече от 6 години /1993 – 1999г./ – присъдено обезщетение 3000лв.; по гр.д. № 72/2003г. ІV ГО – обвинение по чл.150 пр.1 НК /повдигнато на 02.VІ.1999г., прекратено наказателно производство – 31.VІІІ.1999г./, мярка за неотклонение „парична гаранция”, отрицателни изживявания на ищеца от незаконното обвинение, ограничаващо обичайния му начин на живот, отрицателно отношение към него, дори и от близките му – обезщетение в размер на 1500лв.
При това положение не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора основания, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.VІІ.2019г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 786 от 26.VІ.2019г. по в.гр.д № 1924/2018г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. Х. Т. от [населено място] 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: