3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 75
гр. София, 14.02.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08 февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №788/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. П. М. срещу решение №1041 от 21.06.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №983/2012 г. в частта, с която е потвърдено решение от 18.11.2011 г. по гр.д. № 5993/2010 г. 1 г. на СГС, ГК І-2 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касаторката срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение за причинени от ПТП болки и страдания по иска с правно основание чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 15000 лева до пълнопредявения размер от 83 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от събраните и обсъдени доказателства се установява, че на 18.08.2008 г. ищцата като пътник в автомобил управляван от третото лице-помагач Л. И. Я. с употреба на алкохол от последната 2.31 промила е претърпяла ПТП виновно причинено от страна на водача на автомобила / присъда по ВОНХД №102/2009 по описа на ОС-Търговище/. В резултат е получила мозъчно сътресение, счупване на костите на дясната подбедреница и счупване на шийката и на диафизиарната част на лява раменна кост Проведени са й четири операции. Лечебният и възстановителен период е продължил 1 година, през който ищцата е търпяла болки и страдания, особено интензивни през първите 6 месеца. Сегашното състояние е стабилизирано. Установено е, че към датата на ПТП гражданската отговорност /ГО/на делинквента като водач на процесното МПС:” БМВ Х 5” с ДК [рег.номер на МПС] е била обект на задължителна застраховка в ответното застрахователно дружество. При определяне размера на присъденото обезщетение, съдът е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата ищца, както и заплащането от страна на застрахователя на сумата 16 845,56 лева. Като съпричиняване е оценено обстоятелството, че степента на алкохолно опиянение на виновния водач на автомобила /2.31 промила/ , според обясненията на вещото лице-медик предполага, че това състояние е възприето от пострадалата и самото качване в автомобила, въпреки знанието за алкохолно опиянение на водача представлява именно и съпричиняване на вредоносния резултат.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора правен въпрос, тези за: приложението на чл.176 ал.3 ГПК при неявяване на страната/ третото лице- помагач/ да даде обяснения и за критериите за справедливост при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД.
Твърди, че тези въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС-сочените в изложението определения и решения по първия въпрос и ППВС 4/68 – по втория.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая: първият процесуалноправен въпрос е без значение , доколкото въззивният съд не е обосновал доказаността на факта на съпричиняването с приложението на чл.176 ал.3 ГПК относно последиците при неявяване на страната/ третото лице- помагач/ да даде обяснения, а с изявленията в открито заседание на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Вторият формулиран въпрос отговаря на горните критерии и се явява обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него, обаче не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. Това е така, тъй като съдът е взел в предвид и е обсъдил в мотивите на обжалвания акт всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, което е в унисон с т.11 от горното ППВС.
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение, поради което , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1041 от 21.06.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №983/2012 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.