Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
1089_13_opr_chj_274(3)&[електронна поща]
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 15. 02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1089 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. Ц. срещу определение от 08.06.2012 г. по ч.гр.д. № 6413 /2012 г. на Софийски градски съд, т.о., VІ-8 въззивен с-в., с което е оставена без уважение частната жалба на Т. Д. Ц. срещу решение от 10.02.2012 г. по гр.д. № 23563 /2011 г. на Софийски районен съд, І г.о., 37 с-в., в частта, с която е прекратено производството по делото за част от исковата претенция за разваляне на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване. Извежда процесуалноправните въпроси : дали поетото задължение за грижи и издръжка по отношение на две лица срещу придобито право на собственост е неделимо и дали правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължение само по отношение на някое от лицата, на което се дължи издръжка и гледане, може да иска разваляне на договора изцяло ако има интерес от това, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с т.2 от ТР № 30 /1981 г. и с решение № 749 /28.09.2001 г. по гр.д. № 130 /2001 г. на ВКС, ІІ г.о. и с решение № 653 /08.07.2002 г. по гр.д. № 295 /2002 г. на ВКС, ІІ г.о.
Насрещната страна Г. К. Т. не е дал отговор на частната жалба.
Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че след смъртта на първоначалната ищца Л. Б. Ц., и наследяването и от страна на ищеца Т. Ц. и ответника Г. Т., притежаваните от тях дялове са съответно … ид.ч. за ищеца и … ид.ч. за ответника; правото да се иска развалянето на договора е наследимо и притежаваното от починалата ищца право на разваляне също е преминало в патримониума на наследниците и, като всеки от тях е наследил право да иска разваляне в обем, съответен на наследствения му дял – Т. Ц. за … ид.ч.. така правото на Т. Ц. да иска разваляне на договора е за … ид.ч. на собствено основание и за … ид.ч. по наследяване или общо за … ид.ч., като единствено за тези части той разполага с иск за разваляне. Същевременно наред с материалното правоприемство е настъпило и приемство в процесуалното правоотношение, като упражнените от Л. Ц. процесуални права също са преминали върху двамата и наследници, настъпилото правоприемство е довело за Г. Т. до сливане на качествата му на кредитор и длъжник по процесния договор и на процесуалните му качества на ответник и правоприемник на починалата ищца до размера на наследствената му част от тези права – за … ид.ч..от процесния имот, за която производството по делото се явява процесуално недопустимо, което е основание за прекратяването му.
Настоящият състав намира следното:
Изведените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси не са обуславящи поради лисата на сходство в описаната от частния жалбоподател хипотеза и обсъдената от въззивния съд хипотеза, в която се включват и други юридически факти, които не са включени във въпросите на частния жалбоподател – смърт на първоначалната ищца и заместването и по делото от наследниците и по закон, които са вече страни по делото – ищец и ответник.
Обуславящият процесуалноправен въпрос е дали при смърт на един от двамата първоначални ищци в хода на делото и заместването му в производството от другите двама – ищец и ответник, производството по делото следва да се прекрати за частта, за която се иска разваляне, съответна на наследените от ответника права.
Разгледаната от въззивния съд хипотеза е разрешена с т. 3, а не с т.2 от посоченото ТР 30 от 17.06.1981 г. по гр.д. № 2 /1981 г. на ОСГК на ВС. Разрешението на т.3 е следното : Наследниците на кредитора – прехвърлител на вещното право или на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.
В мотивите на разрешението по т.3 от посоченото тълкувателно решение изрично е прието, че със смъртта на прехвърлител настъпва прекратително действие по отношение на частта от договора, съответна на прехвърлените от него права и че прекратителното действие засяга неделимостта на задълженията; в наследственото имущество се включва и правото на иск за разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора-прехвърлител; наследникът на последния ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права – т.е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник; следователно в случаите на наследяване на дробна част от правата на кредитора-прехвърлител развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично; защото сънаследникът не може да упражни и правата на другите сънаследници; съгласно чл.97 ГПК (от 1952 г., отм.) правото на иска е предоставено за защита и възстановяване само на нарушени лични имуществени права.
Или в резюме : Поради различието на хипотезите, разрешението на въззивния съд не противоречи на разрешението в т.2 от ТР 30 /1981 г., а съответства на разрешението в т.3 от това тълкувателно решение, което е разрешение на различна хипотеза от тази, на която са основани изведените от частния жалбоподател въпроси.
Т.к. въпросите не са обуславящи, те не представляват основание за допускане на касационно обжалване, каквото е предвидено в чл.274,ал.3 и чл.280,ал.1 ГПК.
Към това може да се допълни и че именно поради посоченото различие между посочената във въпросите на жалбоподателя хипотеза и разгледаната в обжалваното определение, не е налице и противоречие с посочените решение № 749 /28.09.2001 г. по гр.д. № 130 /2001 г. на ВКС, ІІ г.о. и с решение № 653 /08.07.2002 г. по гр.д. № 295 /2002 г. на ВКС, ІІ г.о., в които не е обсъждана смърт и правоприемство в хода на процеса и процесуалните им последици, а материалноправни въпроси : в първото решение – дали при неоправдано неприемане на направеното от длъжника предложение за изпълнение, кредиторът по договор за издръжка и гледане изпада в забава, а във второто – каква издръжка са длъжни да престират приобретателите.
От изложеното следва и че жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 08.06.2012 г. по ч.гр.д. № 6413 /2012 г. на Софийски градски съд, т.о., VІ-8 въззивен с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.