1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр.София, 15.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 484/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Б. П. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 306 от 02.10.2018 г. по гр.д.№ 3129/ 2018 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение на Софийски градски съд от 08.05.2018 г. по гр.д.№ 3763/ 2018 г., с което частният жалбоподател е осъден да върне на П. Б. В., Е. Т. Р., Ц. Н. Р. и И. А. К. държането върху нает по договор за наем от 17.12.2012 г. недвижим имот – офис №4 в [населено място], [улица].
Частният жалбоподател поддържа, че определението на другия състав на Върховния касационен съд е неправилно, тъй като с него цената на предявения иск е определена при условията на чл.69 ал.1 т.5 ГПК. Според него при иск за връщане на недвижим имот цената на иска се определя по реда на чл.68 ГПК от съда съобразно особеностите на спора. Намира за неприложимо тълкуването, обективирано в Тълкувателно решение № 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС, на което другият състав се е позовал и моли определението му да бъде отменено.
Ответните страни П. Б. В., Е. Т. Р., Ц. Н. Р. и И. А. К. оспорват жалбата като поддържат, че цената на иска е определена правилно още в първоинстанционното производство, не е подлагана на оспорване, а пред Върховния касационен съд такова оспорване не може да бъде правено. Според тях правилно другият състав на ВКС е намерил за приложима разпоредбата на чл.69 ал.1 т.5 ГПК, тъй като се претендира връщане на имот въз основа на договор за наем.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на П. Б. В., Е. Т. Р., Ц. Н. Р. и И. А. К. против П. Б. П., предявен е осъдителен иск за връщане на недвижим имот, предаден на ответника въз основа на договор за наем. С разпореждане от 26.09.2017 г. първоинстанционният съд е определил цената на иска по чл.69 ал.1 т.5 ГПК – сбора на дължимия наем за една година, който възлиза на 3 600 лв при дължима месечна наемна цена 300 лв. В първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд въпрос за цената на иска не е повдигнат нито от съда, нито от страните. Съдът е разгледал спора и е постановил решение на 01.02.2018 г., с което е уважил иска. С решение на Софийски градски съд от 08.05.2018 г. по гр.д.№ 3763/ 2018 г. е оставена без уважение въззивната жалба на П. Б. П. срещу първоинстанционното решение. Касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК – тъй като цената на облигационния иск по гражданското дело, по което въззивното решение е постановено, е до 5 000 лв.
Определението е законосъобразно.
Цената на предявен иск, с които се търси защита на вземания по договор за наем, се определя съгласно чл.69 ал.1 т.5 ГПК – от сбора на наема за една година. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че разпоредбата е неприложима, щом търсената защита е за връщане на наетата вещ. Нормата изрично предвижда този начин на определяне на цената на иска, когато спорното право има за елемент от фактическия си състав прекратяване на договор за наем. Изрично в този смисъл са и мотивите по т.20 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС. Освен това цената на иска е определена от първоинстанционния съд именно при условията на чл.69 ал.1 т.5 ГПК. В първото съдебно заседание пред него въпрос за цената на иска не е повдигнат и след изтичане на този срок вече не може да бъде повдигнат (чл.70 ал.1 ГПК). Определената от съда цена е 3 600 лв, а законодателят е изключил от обсега на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела по искове с цена до 5 000 лв, т.е. уредил е производството по такива дела като двуинстанционно. Подадената срещу такова решение касационна жалба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане по същество с обжалваното определение на другия състав на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 306 от 02.10.2018 г. по гр.д.№ 3129/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: