O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 17.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми февруари хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 348 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 37463/16.12.2015 год. на Н. Д. Т. и Е. М. Т. , чрез адв. Д. П. – АК В. срещу Решение Nо 1872 от 12.11.2015 година по гр. възз.д.Nо 2265/2015 година на ОС-Варна , с което е потвърдено Решение Nо 3027 от 07.07.2015 година по гр.д. Nо 16548/2014 година на РС-Варна по отхвърления установителен иск за собственост , на основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на процесния недвижим имоти от 170 кв. м., представляващ ПИ с идентификатор 10135.2572.116 по КККР на [населено място] к.к. „Ч.“, целия с площ от 159 кв.м. ПИ с идентификатор 10135.2572.172 по КККП на [населено място] к.к. „Ч.“с площ 11 кв.м., на основани придобивна давност за периода 1993 година -2014 година.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че процесуалните въпроси за начина, -по който се извършва преценката на събраните по делото доказателства и за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, да прецени всички доводи на страните,ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава решението си, при противоречи между тях мотивирано да посочи защо и на кои дава вяра, на кои не , кои възприема и кои не е произнесен от въззивния съд в противоречие със ПП ВС 7-565 год., ТР 1/2001 го. на ОСГК на ВКС , Р No 15/ 06.02.2012 год. по гр.д. Nо 311/ 2011 год. на ВКС, ГК – II отд., Р No 698/ 12.01.2011год. по гр.д. Nо 14/2010 г. ВКС-II г.о. и Р No 217 от 09.06.2011 год. по гр.д. Nо 761/2010 год. на ВКС-IV отд. по реда на чл. 290 ГПК с които е прието, че „съдът е длъжен , постановявайки решението си да обсъди и съобрази всички относими към спорния предмет доказателства „ т.е. всички събрани доказателства с цел установяване нза фактите от които страната ищец черпи правата си.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – [община] , с довод , че не са налице основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като обжалваното решение е постановено при съобразяване с посочената съдебна практика.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима , подадена в срок и при правилата , установени с изм. на чл. 280 ал.2 т.1 ГПК / ДВ. бр.50/2015 година /.
За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне иска за собственост, въззивният съд е приел, че въззивниците не се легитимират като собственици на имот No 116 и 172 по ПП и КП на [населено място] к.к.“Ч.“ на твърдяното от тях основание – придобивна давност.
След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по следните съображения:
1./ Изведеният процесуален въпрос по естеството си съставлява довод за допуснати процесуални нарушение поради несъобразяване на съдебното решение на въззивния съд с основни изисквания за анализ на доказателствата и доводите на страните и
2./ Изведеният въпрос по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК следва да предполага отговор относно принципното приложение на правна норма или институт. Разпоредбите на чл.236 ал.2 ГПК не буди съмнение относно съдържанието си , както и по отношение на вменените процесуални задължения към съда, който следва да постанови решение по съществото на спора. Няма спор , че посочената норма касае законосъобразността на акта по същество т.е. преценката за спазването или неспазване на посочените изисквания към решаващият съд следва да се направят при преценката законосъобразността на акта по същество, а един и същ довод не може да съставлява едновременно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 или 2 ГПК и основание за неговата отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
3./ С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , т.1 изрично се подчертава , че под правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК, следва да се има предвид такъв, който е обусловил изхода на спора. Изведените от касатора въпроси относно задължение на съда по преценка на доказателствата по делото при постановяване на съдебния акт не може да се приеме , че е разрешен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика , доколкото данните по делото- постановения от въззивния съд съдебен акт по същество сочи на обстойна преценка на доказателства и доводи на страните, в рамките на спорния предмет – иск за признаване правото на собственост по отношение на обекти на собствеността- терен включващ стръмен скат към морския бряг и равнинен терен , запълнен с инертни материали , стигащи до изградено брегоукрепително съображения / дамба/ със статут на държавна собственост и придобиването им по давност -твърдяното от ищците/ касатори/ придобивно основание , изисква безусловното установяване от тяхна страна на всички елементи от фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС, което не е сторено от ищците.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 37463/ 16.12.2015 год. на Н. Д. Т. и Е. М. Т. , заявена чрез адв. Д. П. – АК В. срещу Решение Nо 1872 от 12.11.2015 година по гр. възз.д.Nо 2265/2015 година на ОС-Варна , с което е потвърдено Решение Nо 3027 от 07.07.2015 година по гр.д. Nо 16548/2014 година на РС-Варна по отхвърления установителен иск за собственост , на основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на процесния недвижим имоти от 170 кв. м., представляващ ПИ с идентификатор 10135.2572.116 по КККР на [населено място] к.к. „Ч.“, целия с площ от 159 кв.м. ПИ с идентификатор 10135.2572.172 по КККП на [населено място] к.к. „Ч.“с площ 11 кв.м., на основание придобивна давност за периода 1993 година -2014 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :