О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 75
София 17.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4945/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 251 ГПК.
В. Н. К. чрез процесуалния представител адв. Н.Г. е подал молба вх.№ 190 от 09.01.2015г., с която иска да бъде тълкувано определение № 649 от 28.11.2014г. , постановено по настоящото дело поради неяснота по въпроса дали е допуснато касационно обжалване във връзка с разноските.
Ответницата Т. К. А. чрез процесуалния пълномощник адв. К. Б. е възразила срещу искането с писмена молба, в която поддържа, че определението на съда е ясно и не се нуждае от тълкуване.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:
С въззивно решение от 12.05.2014г. по гр.д.№ 100/2014г. Окръжният съд [населено място] е потвърдил решението на Районния съд М. от 06.02.2014г. по гр.д.№ 400/2013г. изцяло – както в частта , с която е отхвърлен иска по чл.75 ЗС, така и в частта, с която се присъдени разноски на ищцата Т. К. А.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от Т. К. А. и частна касационна жалба от В. Н. К. в частта за разноските.
С определението по чл.288 ГПК, чието тълкуване се иска, са разгледани жалбите, с които е сезиран Върховният касационен съд и са изложени мотиви, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и по двете жалби. Изрично е прието, че разноските за касационното производство следва да останат в тежест на страните, така както са направени. Д. на определението отговаря напълно на тези мотиви и не съдържа неяснота, защото в него е посочено, че не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Липсата на произнасяне за разноските за касационното обжалване не представлява неяснота на диспозитива, след като такива не се дължат. Следователно няма основание за тълкуване на диспозитива на определението по чл.288 ГПК, а мотивите на съда не подлежат на тълкуване – срв. решение № 769 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 236/2010 г., представляващо задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК, която настоящият състав споделя.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.251 ГПК и молбата на Воин Н. К. за тълкуване на постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение, а на ответницата следва да се присъдят направените разноски в размер на 200 лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Н. К. вх.№ 190 от 09.01.2015г. за тълкуване на определението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 649 от 28.11.2014г. по гр.д.№ 4945/2014г.
ОСЪЖДА В. Н. К. да заплати на Т. К. А. сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: