2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 18.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 154 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. П., с адрес в [населено място], обл. С. З., чрез адв. Р. А., против въззивното определение № 3669 от 7 ноември 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4583/2019 г. по описа на апелативния съд в гр.София, с което е потвърдено определение № 64 от 15 юли 2019 г. на окръжния съд в [населено място], за връщане на подадената от П. искова молба и прекратяване на производството по гр.д. № 406/2018 г. по описа на окръжния съд в гр.Видин.
Частната жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното определение. Поддържа се, че производството по делото е прекратено в нарушение на процесуалния закон, тъй като прекратителното определение е постановено преди изтичане на указания от съда срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт.
Относимите обстоятелства са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която П. е предявила иск срещу множество ответници, сред които държавни институции и физически лица, за заплащане на сума в размер на 22 милиона лева. С разпореждане без номер от 21 януари 2019 г. окръжният съд е предоставил на П. правна помощ и е оставил исковата молба без движение с указания в едномесечен срок да бъде уточнено от какви незаконни действия и/или бездействия, на кои лица и органи, ищцата претендира вреди, видът на тези вреди и периодите за които се претендират, както и размерът на претендираното обезщетение за всяка от тези вреди, като е указано уточнението да бъде направено в синтезиран и разбираем вид. Препис от това разпореждане е връчен на назначения служебен адвокат Р. А. на 13.03.2019 г. Първоначално определеният срок е трикратно продължаван по искане на ищцата с разпореждания на окръжния съд от 9 април 2019 г., от 8 май 2019 г. и от 17 юни 2019 г., като с последното срокът е продължен до 17.07.2019 г. На 12.07.2019 г. по делото е постъпила молба от адв. А., с която е приложил изготвена от ищцата уточнителна молба. С определение № 64 от 15 юли 2019 г. окръжният съд в [населено място] е приел, че ищцата не е отстранила нередовностите на исковата молба, както и че предявените искове са недопустими, поради което е прекратил производството по делото.
За да потвърди първоинстанционното определение, апелативният съд в гр.София е приел, че ищцата не е отстранила конкретно посочените ? от съда нередовности на исковата молба в срок, поради което окръжният съд законосъобразно е приложил последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК. Въпреки че прекратителното определение било постановено преди изтичане на крайния срок за изпълнение на дадените указания, апелативният съд е приел, че това процесуално нарушение не се е отразило върху процесуалните права на ищцата, предвид липсата на данни за депозирана до края на срока молба в изпълнение на дадените указания.
При тези обстоятелства касационният съд приема, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради грубо нарушение на процесуалния закон (чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК).
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато в исковата молба не са изложени конкретните обстоятелства, на които се основават исковите претенции, а самите претенции са неясни, то тя не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. В този случай съдът следва да съобщи на страната да отстрани допуснатите нередовности в определен срок. Едва след изтичане на този срок съдът следва да извърши преценка дали указанията са били изпълнени, съответно дали са налице предпоставки за връщане на исковата молба.
Налице е и трайна практика на ВКС по приложението на чл. 7, ал. 1 ГПК (например определение № 302 по ч.гр.д. № 2116/2019 г., III г. о., определение № 238 по ч. гр. д. № 2030/2018 г., III г. о.), според която съдът следва да информира страните за предоставените им от закона процесуални права и задължения. Когато съдът оставя исковата молба без движение и дава срок за отстраняване на нередовности, той може да приложи последиците на 129, ал. 3 ГПК само ако е дал ясни и точни указания на страната за всички предоставени ? от закона процесуални права и задължения, включително следващите се негативни последици от неизпълнението им.
Предвид изложеното, частната жалба е основателна.
В случая, видно и от мотивите на въззивното определение, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на императивното правило на чл. 129, ал. 3 ГПК, като е прекратил производството преди изтичане на срока за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. Също така в нарушение на процесуалния закон нито с разпореждането от 21 януари 2019 г., нито с последващите разпореждания на окръжния съд в [населено място] за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на страната са били указани неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок.
Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно определение, в което не е отчетена тежестта на допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, както и на потвърденото с него първоинстанционно определение. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция, която да даде указания на назначения по делото процесуален представител на ищцата за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като му бъдат посочени неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3669 от 7 ноември 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4583/2019 г. по описа на апелативния съд в гр.София.
ОТМЕНЯ определение № 3669 от 7 ноември 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4583/2019 г. по описа на апелативния съд в гр.София, и определение № 64 от 15 юли 2019 г., постановено по гр.д. № 406/2018 г. по описа на окръжния съд в гр.Видин.
ВРЪЩА делото на окръжния съд в гр.Видин за по-нататъшни съдопроизводствени действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: