O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 19.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ПЪРВО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1414 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо5006 / 29.11.2013 год. на Ч. К. АД представлявано от В. П.- Изп. директор и Я. Я. -Прокурист , приподписана от адв.М. С. АК Б. срещу въззивно Решение No 399 от 16.10.2013 година по гр. възз.д.Nо 193 /2013 година.на ОС- Смолян, в частта по уважения иска по чл. 109 ЗС за премахване на метален стълб от пътническа въжена линия /ПВЛ/ „М. „ No 1, разположен върху ПИ с идентификатор 80371.133.45 собственост на С. К. М..
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно в обжалваната част , поради нарушение на материалния закон , на съществени процесуални правила и е необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Наведените доводи са в насока необсъждане на доказателствата по делото, неточно приложение на разпоредбите за земеделска реституция на ЗСПЗЗ, несъобразяване с релевираните възражения на ответника- търговско дружество за липса на активна материално-правна легитимация на ищцата, за несъобразяване с доказателствата по делото, че ПВЛ е съоръжение , състоящо се от отделни елементи , но функциониращи като едно цяло.
Искането за допускане на касационно обжалване поради евентуална недопустимост се поддържа с довод , че съдът се е произнесъл по иска по чл. 109 ЗС без да дефинира правилно същия като оценяем и събере данни за неговата цена .
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година/, по въпроса за предпоставките на закона за приложение на чл. 10б ЗСПЗЗ доколкото е поддържана теза , че такива са били налице , но съдът не приложил точно закона , в противоречие със задължителна практика на ВКС по Р No 277 от 12.01.2012 год. по гр.д. No 1140/ 2009 год. на ВКС- II г.о., Р No 219 от 20.05.2011 год. по гр.д. No 807/2010 год. на ВКС- II г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се и по процесуално-правния въпрос за допустимостта въззивния съд да постанови валиден съдебен акт без да изложи , като съд по съществото на спора , самостоятелни изводи относно фактите и приложимия закон с оглед релевираните от страните твърдения за правното основание на иска и защитни възражения, изключващи възможността за уважаване на иска от насрещната страна , произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика- ПП ВС 1-53 , Р No 24 от 28.01.2010 год. по гр.д. No 4744/ 2008 год. на ВКС- I г.о.“ съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотив за това“..
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация С. М. , с който отговор се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване ,поради липсата на коректно формулирани правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, по естеството си доводите касаят такива за неправилност на обжалваното решение , както и по същество се излагат обстойни възражения за липсата на основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски по делото
Състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година / , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск за защита на правото на собственост на основание чл. 109 ЗС и приетите в тази насока разяснения по ТР 4/20145 год. на ОСГК на ВКС, настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решението No186 от 18.12.2013 година постановено по гр.д. No 275/2011 година на РС-Чепеларе , в частта , с която е уважен иск на С. К. М. от [населено място] по чл. 109 ЗС и ответникът [фирма] е осъден да премахване метален стълб от пътническа въжена линия /ПВЛ/ „М. „ No 1, разположен върху ПИ с идентификатор 80371.133.45 собственост на С. К. М..
За да приеме , че следва да се уважи иска по чл. 109 ЗС, съдът е приел, че ищацата С. М. , като собственик на ПИ с идентификатор 80371.133.45 е препятствана да упражнява в пълен обем правото си на собственост от разположения в имота метален стълб от пътническа въжена линия /ПВЛ/ „М. „ No 1, собственост на ответното търговско дружество- [фирма].
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведения въпроса .
Поставеният от защитата на касатора правен проблем за допустимостта на иска по чл. 109 ЗС като оценяем такъв е разрешен в насоката на възприетата теза по разясненията на ТР 4/2015 година на ОСГК на ВКС , а именно , че данъчната респ. пазарната оценка на терена , не определя цената на иска по чл. 109 ЗС в хипотезите когато от ответната страна се търси определено позитивно поведение , с което да се избегне всякакво въздействие по отношение на защитаваното право на собственост,
По изведените два въпроса на касатора не може да се обуслови извод за наличие на предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че ‚обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК е само този, който е разрешен с въззивното решение в рамките на предмета на материално-правния спор или процедура при разглеждане на делото и конкретно е свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. дали неговото разрешение с решението на въззивния съд в случая е в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, възприемана като такава по решенията по чл. 290 ГПК/ редакция до им. С ДВ. бр.86/2017 година /.
Въпросът за приложение на чл. 10б ЗСПЗЗ и предпоставките за отказ да се реституира един земеделски имот при условията на закона , не е в рамките на предмета на спора на иска по чл. 109 ЗС/ а заявен и съединен иск по чл. 124 ал.1 ГПК, с който да се отрича реституционния ефект на решението на ПК Nо 01815/05.02.1999 год. , по делото няма / , поради което този въпрос не е обуславящ изхода на спора и като такъв не може да послужи като база за селекция и допускане на касационното обжалване.
Без съмнение от данните по делото е видно, че чрез възражения ответника [фирма] е поискало да се признае за нищожно реституционното решение , с което е възстановена собствеността на процесния имот респ. да се извърши косвен контрол за законосъобразност на акта на поземлена реституция и въпреки оспорената материално-правна легитимация съдът е направил опит да не разшири предмета на спора по исковете по чл. 109 ЗС и чл. 45/ 59 ЗЗД , въпреки , че отчасти е дал отговор по възражението на ответната страна дали ищцата С. М. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 80371.133.45 по КК и КР на [населено място].
С изложените съображения на съда, че процесният метален стълб като част от помощното съоръжение на ПВЛ , за който няма учредено сервитутно право, е ситуиран в терена на ищцата и касае строителство, осъществено /според вещото лице / след 2009 година, решаващият състав на окръжния съд принципно е изключил необходимостта от фактически и правни изводи за реализирано мероприятие на държавата и до строителство преди възстановяване на собствеността , което обосновава и причината да не се обсъжда проблема с приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ. Цитираните съдебни решения на ВКС, приемани като задължителна съдебна практика предполагат друга фактическа хипотеза и не могат да обосноват извод за противоречие .Така и двете решения – Р No 277 от 12.01.2012 год. по гр.д. No 1140/ 2009 год. на ВКС- II г.о., Р No 219 от 20.05.2011 год. по гр.д. No 807/2010 год. на ВКС- II г.о. третират въпроса за “осъществено комплексно мероприятие на държавата по см. на чл. 10б ЗСПЗЗ“ като пречка за възстановяване собствеността на земеделски земи , какъвто въпрос не е разрешаван от съда/
Поставеният процесуален въпрос по естеството си е довод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата по делото. Общото позоваване и въведеното твърдение , че има противоречие с посочено разрешение по приложената съдебна практика , без да се държи сметка в какво точно отношение следва да се констатира несъответствието, по естеството си съставлява искане за осъществяване на правораздавателен контрол по законосъобразност на съдебния акт преди констатация , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.
По искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касация- искането е основателно при постановения изход на делото на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. При представени писмени доказателства- договор за правна защита и съдействие СМ [ЕГН]/17.02.2014 година и списък на разноските / л.38-39/ , установяващи размера на разноските, искане като доказано следва да се уважи за сумата от 600 лв. / шестстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година / и чл. 81 ГПК, състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 5006 / 29.11.2013 год. на [фирма] ЕИК[ЕИК] представлявано от В. П.- Изп. директор и Я. Я. -Прокурист, приподписана от адв.М. С. АК Б. срещу въззивно Решение No 399 от 16.10.2013 година по гр. възз.д.Nо 193 /2013 година.на ОС- Смолян, в частта по уважения иска по чл. 109 ЗС за премахване на метален стълб от пътническа въжена линия /ПВЛ/ „М. „ No 1, разположен върху ПИ с идентификатор 80371.133.45 собственост на С. К. М..
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] представлявано от В. П.- Изп. директор и Я. Я. –Прокурист да заплати на С. К. М. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв. / шестстотин лева/, разноски за защита пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: