4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
[населено място] , 20.01. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №4525 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по обща касационна жалба от М. П. С., М. Р. П. и Й. Р. П., чрез процесуалния им представител адв.А. А., срещу решение от 03.04.2014г. по в.гр.д.№24/2014г. на Разградски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 24.102013г. по гр.д.№13/2013г. на Разградски районен съд, са отхвърлени исковете на М. П. С., М. Р. П. и Й. Р. П. на всеки от тях с правно основание чл.200 КТ за разликата от 33 500лв. до 36 280лв., както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в част от отхвърлителната част по отношение на исковете им с правно основание чл.86 ЗЗД, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителните части до пълните предявени размери на исковете.
К. считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], чрез процесуален представител адв.Б. Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.Б. Б., срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. П. С., М. Р. П. и Й. Р. П., чрез процесуалния им представител адв.А. А., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в писмен отговор. Претендират разноски.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени исковете на М. П. С., М. Р. П. и Й. Р. П. с правно основание чл.200 КТ за разликата от 33 500лв. до 36 280лв., както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в част от отхвърлителната част по отношение на исковете им с правно основание чл.86 ЗЗД. Оставено е в сила първоинстанционното решение в отхвърлителните части до пълните предявени размери на исковете и в обжалваната осъдителна част.
Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р. П. С. – съпруг на първата и баща на останалите две ищци, настъпила на 17.08.2012г. в резултат на трудова злополука.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите-ищци сочат, че въпросът за „точното прилагане принципа на справедливостта с оглед критериите, по които се определя размера на обезщетението” е разрешен с въззивното решение в противоречие с т.11 от ППВС № 4/1968 г., ППВС №7/1965г., ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1/1953г. и решения на ВКС по чл.290 ГПК, както и при противоречива съдебна практика. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. По приложението на чл.52 ЗЗД практиката на ВС и ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. К. счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. По приложението на чл.52 ЗЗД има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
К.-работодател поставя въпрос: „следва ли въззивният съд да съобрази, респективно да се произнесе по целия въведен от жалбоподателя предмет с въззивната жалба, проявяващ се чрез обективни, субективни предели и внесена държавна такса”, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по гр.д.№465/2011г. на ВКС, ІVг.о. С приложеното решение на ВКС не е разрешен поставения от касатора въпрос, а е разрешен въпрос, който не е от значение за настоящото дело: какъв е порокът на въззивно решение при постановени взаимноизключващи се диспозитиви спрямо една и съща част от първоинстанционното решение. К. поставя въпрос: „следва ли съдът при определяне размера на неимуществените вреди да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди”, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.11 от ППВС №4/1968г. и решение по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІт.о. К. сочи като такова обстоятелство допусната груба небрежност от страна на пострадалия работник, но съдът е приел възражението му по чл.201, ал.2 КТ за недоказано. Правилността на този извод не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. К. поставя въпрос: „налице ли е груба небрежност от страна на пострадалия, когато той е нарушил задължения, вменени му с трудовия договор, длъжностната характеристика, императивни правни норми”, който въпрос счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по гр.д.№673/2011г. на ВКС, ІVг.о. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен с въззивното решение – съдът не е приел за установено нарушение на задължения на пострадалия работник, а правилността на изводите не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. Във въззивното решение е грубата небрежност при трудова злополука е дефинирана в съответствие с приложената практика на ВКС, но е прието, че в случая не е установена. К. поставя въпрос: „следва ли съдът да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение когато същото е съобразено с минималните размери на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения”. Поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд, който е приел, че договореното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено поради прекомерност до минималните размери на Наредба №1/2004г.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.04.2014г. по в.гр.д.№24/2014г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: