3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 20.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4403 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Г. Ж. чрез адв.М. П. срещу решение № ІІ-14/3.08.18г. по в.гр.дело № 47/18г.на Бургаския окръжен съд, с което е отменено частично решение № 1764 от 3.11.17г.по гр.дело № 291/15г.на Бургаския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от същата страна против Военно формирование /№/ – [населено място] искове за разликата между дължимото 60.59 лв до присъдените от първоинстанционния съд 11 955.11 лв, представляващи възнаграждение /обезщетение по чл.136а ал.54 вр.с чл.203 ал.2 ЗОВС/отм./и чл.194 ал.2 ЗОВС – за некомпенсирани с почивки дежурства, за превишението на месечната продължителност на служебното време в рамките на удълженото служебно време, в периода от 1.08.2003г.до 20.01.12г.,както и за присъждане на законна лихва за сумата над 60.59 лв до присъдените 11 955.11 лв, считано от 20.01.15г.до окончателното изплащане,и за разликата над дължимите 14.20 лв, представляващи мораторна лихва до присъдените 2 807.23 лв ,за периода от 1.09.12г.до 19.01.15г.
Жалбоподателят счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси:1.Възможно ли е правото сам да определи почивката си по чл.136а ал.4 КТ на военннослужещ, работещ при условия на удължено служебно време да се погаси с кратката три годишна давност, без да е направено волеизявление на работодателя за това и възможно ли е възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес; 2. Как правото на почивка на военнослужещ е погасено по давност, преди прекратяване на служебното му правоотношение,след като давността не се прилага служебно, а само по възражение на насрещната страна; 3. При наличие на материална разпоредба в специалния закон / чл.194 ал.8 ЗОВСРБ и чл.154 ал.3 и ал.3 ПКВС /отм./вр. с чл.203 ал.3 ЗОВСРБ /отм/,с която се предвижда,че компенсирането с почивка на веоннослужещ, работещ в условия на удължено служебно време става единствено по заповед на командира на поделението, без да е предвидена възможност за веоннослужещия сам да определи дните си за почивка, то тогава как правото му да ползва почивка е погасено с кратката тригодишна давност, когато неговото право не е могло по законов ред да бъде упражнено единствено по негова инициатива, следователно не би могло да бъде защитено и по съдебен ред; 4.След като военнослужещ,давайки 24- часови дежурства работи в условия на удължено служебно време, няма право на парична компенсация,докато е на военна служба,а единствено на почивка, как при прекратяване на служебното му време правото му да претендира заплащане на неизползваните почивки се е погасило и то с кратката 3 –годишна давност; 5.При непълнота на специалния закон – ЗОВСРБ по отношение на удълженото служебно време, следва ли да намерят приложение правилата на Кодекса на труда или на Закона за държавния служител, който урежда отношенията по престирането на труда на държавните служители, каквито са и военнослужещите; 6.Щом началният момент на вземането на военнослужещия за възнаграждение за положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки е моментът на прекратяване на служебното му правоотношение,защо въззивният съд присъжда лихва за забава от месеца, следващ полагането на дежурството,а не от момента на неговата изискуемост.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че поставените в изложението към касационната жалба въпроси са от значение за изхода на спора и отговорите им са обусловени от отговора на въпроса :”В кой момент възниква вземането на заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение ”,по който е образувано за разглеждане ТД № 6/2017г.на ОСГК на ВКС.Ето защо и на основание чл.292 ГПК следва да се спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.дело № 4403/18г.по описа на ІV г.о.на ВКС до приемане на тълкувателно решение по ТД № 6/17г.на ОСГК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.