Определение №75 от 20.5.2009 по ч.пр. дело №252/252 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
 
№  75
 
София, 20 май  2009 г.
 
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май 2009 г. в състав :
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
                                                                       ПАВЛИНА ПАНОВА
 
при секретаря ……………………………………………………………………………
при становището на прокурора от ВКП Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 252/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е образувано по чл. 44 ал.1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Софийски градски съд.
Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че спорът за подсъдност между С градски съд и Софийски окръжен съд следва да бъде решен в полза на втория съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери становището, изразено от повдигащия спора за подсъдност съд за основателно.
Производството по ВНЧД № 346/2008г. пред ОС – София е образувано по повод протест на РП – Своге срещу определение № 95 на Свогенския районен съд, постановено на 07.05.2008 г. по НЧД № 6/2008 г. по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, с което по предложение на прокурор от РП – Своге е било определено общо наказание на осъдения К. К. С. на основание на чл. 25 вр. чл. 23 от НК.
В процедурата за произнасяне по съществото на делото Софийски окръжен съд е констатирал, че видно от свидетелството за съдимост вече е налице и друго осъждане на С. – това по НОХД № 1620/2007 г. , по което присъдата е влязла в сила на 04.06.2008 г., поради което е преценил, че на осн. чл. 39 от НПК компетентен да се произнесе по делото е съдът, който е постановил присъдата /споразумението/ – Софийски градски съд. Прекратил е производството и е изпратил същото за разглеждане на Софийски градски съд, поради обстоятелството, че спрямо осъденото лице, има и друга постановена присъда, която е последна по време, и тя е постановена от СГС.
Съдията – докладчик от СГС повдига спор за подсъдност, в който изразява несъгласие с мотивите на определението на Софийски окръжен съд, тъй като последното осъждане на С. не касае предмета на делото, образувано пред Софийски окръжен съд, който следва да се произнесе по законосъобразността на определението на Свогенския районен съд, а наличието на ново осъждане следва да е основание за ново производство по реда на чл. 306 от НПК.
Изложените съображения в разпореждането на съдията от повдигащия спора за подсъдност съд са основателни. Нито от предложението на РП-Своге, представляващо основанието за образуване на производството пред РС – Своге, нито от самото определение на първоинстанционния съд е било видно спрямо С. да има постановено ново осъждане, което да е било предмет на обсъждане и преценка на допустимостта за извършване на групиране. Това осъждане е станало факт след произнасянето на районния съд и преди образуването на делото във въззивния съд. То не е предмет на производството, тъй като не е било факт към момента на първоинстанционното произнасяне по делото и следователно не може да е предмет и на въззивния контрол върху този съдебен акт. Софийски окръжен съд е следвало да се произнесе по постъпилия протест само в рамките на неговите предели, без да има процесуалната възможност да прекрати производството на основание чл. 39 от НПК. Вместо да изпълни прецизно задължението си, ОС – София прибързано е прекратил производството и е изпратил делото на друг съд, който не би могъл да упражни контрол върху определението на Свогенския районен съд, какъвто всъщност е предметът на образуваното дело пред СОС. Това, което е процесуално възможно в случая, е ОС – София да се произнесе по протеста на РП – Своге в рамките на самия протест, доколкото дори и СГС да приеме делото по подсъдност той ще следва да се произнесе като първоинстанционен, а не като въззивен съд. По този начин първоинстанционното определение на Свогенския районен съд би останало в правния мир без по него да има каквото и да е произнасяне. Приложеното свидетелство за съдимост неоспоримо сочи, че съдът, който е постановил последната в влязла в сила присъда, предмет на делото, образувано пред СОС, е Свогенският районен съд, чиято въззивна и инстанция е Софийски окръжен съд. Той е именно съдът, който на основание чл. 39 ал.1 от НПК е компетентен да разгледа производството , образувано по реда на чл. 341 ал.1 вр. чл. 306 ал.1 т.1 от НПК за проверка на законосъобразността на определението на първоинстанционния съд.
Ето защо повдигнатият спор за подсъдност е основателен и делото следва да бъде изпратено за разглеждане по същество на съда, в който е било образувано първоначално – ОС – София.
Предвид изложеното и на основание чл. 44 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
 
ИЗПРАЩА за разглеждане производството по ВНЧД № 346/2008 г. по описа на Окръжен съд – София, образувано по протест на РП – Своге, за разглеждане от този съд.
Копие от определението да се изпрати на Софийски градски съд, за сведение.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.
 
 

Scroll to Top