О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 21.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 771/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Старозагорският окръжен съд, с въззивно решение по гр. д. № 65/2012 г. е осъдил [фирма], [населено място] да обезщети имуществените вреди на Н. Н. от [населено място] в недвижим имот в [населено място] в резултат на строителство, извършено в съседния имот в кв. , чрез възстановяване на масивната ограда по западната граница на имота.
Касационна жалба срещу решението е подадена от [фирма]. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на състави на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Н. Н. от [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване на посоченото решение и то да бъде оставено в сила като правилно.
След проверка, касационният съд установи следното:
Старозагорският окръжен съд е постановил обжалваното решение, след като е приел за установено, че жалбоподателят като строител на обект в имот, съседен на имота на ищеца, е съборил съществуващата между двата имота обща ограда, без да вземе мерки за нейното обезопасяване и запазване и дължи обезщетение за непозволено увреждане, което обезщетяване следва да се реализира чрез изпълнение в натура, каквото е искането на ищеца Н..
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно основание е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Отделно от това, жалбоподателят счита, че съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГКТК на ВКС следва да се допусне касация на въззивното решение, тъй-като е нищожно. Това искане е обосновано с приложеното решение от 16. 12. 2009 г. по гр. д. № 2697/2008 г. на ВКС, ІV г. о. за нищожност на съдебно решение, което повелява изпълнение, неосъществимо с оглед научните и технически познания или несъвместимо с нашия правопорядък. Доводите са несъстоятелни, тъй-като твърдението, че възстановяването на съборената ограда ще предизвика срутване на новопостроена сграда и други неблагоприятни последици и в този смисъл следва да се счита за неприемливо, представлява субективна оценка на жалбоподателя, която не се подкрепя от данни по делото и не е била е предмет на обсъждане при решаване на спора, защото не е заявена като възражение срещу иска.
Неоснователно е искането за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със съдебната практика по въпроса за правната квалификация на предявения иск. Жалбоподателят се позовава на решения на състави на ВКС по други дела, с които е уважен иск на основание чл. 109 ЗС и твърди, че обжалваното решение им противоречи, тъй-като Старозагорският окръжен съд е приел, че се касае за иск за непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 163 ЗУТ. Не е налице противоречива практика на съставите на ВКС относно квалификацията на отделните искове, щом като те се основават на конкретни фактически обстоятелства и определят различни правни хипотези.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с трайната съдебна практика – приложените решение от 02. 12. 2008 г. по гр. д. № 6337/2007 г. на V г. о. и решение от 28. 01. 1997 г. по гр. д. № 3511/1995 г., ІV г. о. на ВКС, с които решения, според жалбоподателя е прието становището, че обезщетението за вреди по чл. 49 ЗЗД е само парично. Посочените решения не удостоверяват задължителна съдебна практика, тъй-като не са решения по чл. 290 ГПК, както е прието в ТР № 1/2009 г. ОСГКТК на ВКС, и с тях не е дадено разрешение, че обезщетяването по реда на чл. 49 ЗЗД може да бъде само парично, тъй-като това би противоречало на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11. 04. 2012 г. по гр. д. № 65/2012 г. на Старозагорския окръжен съд по жалбата на [фирма].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Н. Н. от [населено място] сумата 800 /осемстотин/лева разноски за производството пре ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: