О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 21.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 91 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
З. П. В. от [населено място] обжалва в срок въззивното решение от 20.10.2011 год. по гр. д. № 513/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд в частта му, с която, след частичната отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което касаторката е осъдена да предаде на ищците владението на частта от УПИ * в кв. 62 по плана на [населено място], с площ от 3.35 кв. м. и конфигурация с дължина 16.74 м. и ширина 0.20 м. в дъното на парцела, показана в защрихована част на приподписаната от въззивния съд скица на л. 195 от първоинстанционното производство, както и да преустанови неоснователните си действия по премахване на оградата от железобетонни колове и поцинкована мрежа между двата имота и да възстанови премахнатите части от тази ограда с дължина 16.74 м. в дъното на имотите, както и в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която предявените от касаторката насрещни искове са отхвърлени.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по изложените съображения за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В самата жалба и допълнителната молба към нея касаторката се позовава на значението на спора за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като основание за допускане на касационното обжалване на решението. Събражения в този смисъл не са изложени, нито е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да попада в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ищците, чрез пълномощника им адвокат Кр. Р., в писмено становище поддържат становище за недопустимост на касационната жалба, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за неоснователността й.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Същата е подадена на 5.12.2011 год., при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., който е приложимият закон при преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения иск за собственост на спорния имот с площ 3.35 кв. м., съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК възлиза на сумата 40.20 лв., изчислена на базата на представеното удостоверение за данъчната оценка на имота. В същия размер възлиза и цената на предявените искове по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия и за премахване на съществуващата растителност покрай оградата, а цената на насрещния иск за заплащане на сумата от 500 лв. възлиза на търсената сума, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросът за цената на исковете не е бил повдиган по реда на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, а касаторката е изпълнила указание на съда за внасяне на минималната държавна такса по насрещния й осъдителен иск за сумата от 500 лв.
Поради горните съображения решението по въззивното дело с цена на обективно съединените искове, всеки с цена под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима, и се върне, а образуваното по нея производство следва да се прекрати, без настоящата инстанция да се произнася по въпроса за наличие на поддържаното от касаторката основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на З. П. В. от [населено място] против въззивното решение от 20.10.2011 год. по гр. д. № 513/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд в обжалваните му части и ВРЪЩА същата на касаторката.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 91/2012 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторката, на която се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: