1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 23 януари 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3286/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. И., срещу въззивно решение №3139 от 18.04.2016 год. по гр. дело №8565/2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №II-52-20 от 01.04.2015 г. по гр. дело №41444/2014 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово отношение при ответника на длъжност „специалист доставки“. Със заповед № 7/21.07.2014 г. работодателят е изменил изискванията за длъжността от висше образование или средно образование на висше образование или средно специално образование – автомобилен транспорт. На 22.07.2014 г. на ищеца е била връчена нова длъжностна характеристика. Към този момент ищецът е притежавал единствено средно специално образование по електротехника. Със заповед № 32/23.07.2014 г., връчена на ищеца на същата дата, работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. В заповедта си се е позовавал на изменението на изискванията за длъжността и като основание е посочил чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 КТ. С експертно решение на ТЕЛК № 1295/10.6.2013 г. на ищеца е била призната нетрудоспособност 54 % за срок до 01.06.2015 г. В исковата молба е посочено като основание за незаконност на уволнението това, че не е преодоляна закрилата му по чл.333 КТ, защото няма мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда. Съгласно чл. 333, ал.1 КТ закрила при уволнение се предвижда „в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6“. Изброяването на хипотезите е изчерпателно. Уволнението в случая е извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, в която хипотеза работниците и служителите не се ползват с предварителна закрила. Затова липсата на мнение на ТЕЛК и разрешение на ИТ не прави прекратяването на Т. незаконно.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: длъжен ли е работодателят да поиска предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнение ако работникът или служителят е трудоустроен; съдебното признание на факт основание ли е съдът да приеме за доказан този факт без да изследва останалите събрани по делото доказателства. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №3139 от 18.04.2016 год. по гр. дело №8565/2015 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси са правноирелевантни, защото въззивният съд е приел, че закрилата по чл.333, ал.1 КТ се прилага само за изчерпателно посочените основания – закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работа, липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, дисциплинарно уволнение, а в случая уволнението е на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ и това дали работодателят е поискал предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнението или не е без правно значение. Въззивният съд не е обсъждал правното значение на съдебното признание на факти.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 900 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3139 от 18.04.2016 г. по гр. дело №8565/2015 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА П. В. С., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 900 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.