О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 25.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.02.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №484/16 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Т. М. – особен представител по чл.50, ал.2 ГПК, отм. на ответника по иска Ц. Ц., срещу въззивното определение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №166/15 г. от 12.11.15 г.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението на АС и се иска отмяната му.
Ответниците по частна жалба М. и Д. Воденичарски я оспорват като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
По основателността й ВКС намира следното:
С въззивното решение ответникът по иска Ц. Ц. е осъден да заплати, заедно с ответника П. Г. по сметка на АС сумата от 500 лв., възнаграждение на особения представител адв. М.. С разпореждане от 30.07.15 г. е отказано издаване на разходен касов ордер за сумата 500 лв. на адв. М. до внасянето й от ответниците.
С обжалваното определение от 12.11.15 г. въззивният съд е отказал да измени по реда на чл.248 ГПК въззивното решение за разноските като определи по –високо по размер възнаграждение на особения представител адв. М., което да се плати от бюджета на съда, на осн. чл.50, ал.2 ГПК, въз основа на самостоятелното й искане за това, както и да възложи част от разноските за възнаграждението на ищците, на осн. чл.78 ГПК / чл.64 ГПК, отм./.
Въззивното определение е отчасти неправилно: в ТР №6/12 г., т. 6, на което се позовава ч. жалбоподател, е указано, че особеният представител се назначава с акт на съда – определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. Следователно възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.
За разлика от цитираната в ТР уредба по новия ГПК, възнаграждението за особен представител по чл.50, ал.2 ГПК, отм. се изплаща от бюджета на съда, както личи и от въззивното решение за разноските, дължи се на адвоката, независимо от изхода на делото и следва да се разграничи от отговорността за разноски на страните, постановена с въззивното решение. В този см. са опр. по ч.т.д.№248/11 г. на първо т.о. по ГПК, отм. и опр. по ч.т.д. №2803/15 г. на второ т.о. на ВКС. Размерът на възнаграждението е определен съобр. указанията в ТР №6/13 г. – по чл.9, вр. с пар.1 от Наредба №1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата й към момента на възникване на представителното правоотношение редакция от 2009 г., при отчитане на сложността на делото. Взето е предвид и това, че на адв. М. е определено възнаграждение в същия размер и при предишното въззивно разглеждане на делото – или общо 1000 лв. за въззивната инстанция.
Обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени в частта, с която е отказано изменение на въззивното решение за разноските, с определяне на възнаграждение на особения представител, което да се изплати от бюджета на съда. В останалата му част, с която е определен размерът на възнаграждението на особения представител и е ангажирана отговорността на ч. жалбоподател и ответник по иска Ц. Ц. за заплащане по сметка на съда на разноските за възнаграждение за второто въззивно разглеждане на делото, завършило с уважаване на иска за цялата спорна част от вземането – предмет на производството, обжалваното определение е правилно и следва да остане в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ въззивното определение на Апелативен съд София от 12.11.16 г. по гр.д. №166/15 г. в частта, с която е отказано изменение на въззивното решение за разноските, с определянето и изплащането на възнаграждение на особения представител от бюджета на съда и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ на адв. Т. М. от САК в качеството й на особен представител, назначен на отв. Ц. Ц. на осн. чл.50, ал.2 ГПК (отм.), възнаграждение за осъществената от нея защита по гр. д. 166/15 г. по описа на Софийски апелативен съд в размер на сумата 500 лв. /петстотин лева/, платима от бюджета на този съд.
Оставя в сила посоченото въззивно определение в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: