О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 26.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 7814 / 2013 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл.288 ГПК.
С касационна жалба вх.Nо 112689/14.10.2013 год. от З. С. П. и П. И. П., и двамата от [населено място] чрез адв. К. С. и адв. Л. Г.- САК искат да се отмени Решение от 19.08.2013 година по гр.възз.д. Nо 907/2012 година на Софийския градски съд – IV-д. отд.
С посоченото въззивно решение е отменено Решение от 14.07.2011 година по гр.д. Nо 51912/ 2009 год. на СРС-33 с-в, ГК, по изцяло уважения положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК срещу Г. Б. В. и Ц. Б. Г. за признаване правото на собственост на недвижим имот- дворно място в [населено място] , кв. М.- Г. [улица] , съставляващо УПИ III-7 , кв. 100 по плана на местността , целият с площ от 619 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения в полза на З. С. П. и П. И. П. частично – за разликата над 1/6 идеална част и е постановено ново, с което искът за собственост за разликата от 5/6 идеални части е отхвърлен, а в останалата част – за признаване правото на 1/6 идеална част от спорния недвижим имот , е потвърдено.
С касационната жалба се поддържа се , че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основания за отмяната по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационна жалба , искането за допускане на касационното обжалването се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че по правния въпрос нищожна ли е съдебна делба , образувана по невписана искова молба , подадена на 01.11.1999 година и преди изменението на чл. 112 ЗС , извършена без участието на приобретателя по договор за покупко-продажба и придобил собствеността на недвижимия имот преди допускане на делбата т.е. касаещ приложението на чл. 121 ал.2 изр.2 ГПК/ отм./ респ. чл.226 ГПК , както и чл. 112 б.“а“ЗС и чл. 75 ал.2 ЗН, въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с Решение Nо 75/27.02.2012 год. по гр.д. Nо 741/2011 год. на ВКС- 2 г.о., , Решение Nо 165/10.06.2011 год. по гр.д. Nо 1337/2010 год. ВКС-2 отд., Решение Nо 332/27.12.2012 год. по гр.д Nо 1175/2011 год. на ВКС-1 г.о. ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, .
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа с довод , че процесуално правният въпрос за допустимостта да се въведе непосочен в исковата молба при установителен иск за собственост оригинерен придобивен способ – присъединено владение в рамките на изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК , произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика по Решение Nо 473 / 01.06.2010 год. по гр.д. Nо 1537/2009 год. на ВКС-4 г.о.
По делото е постъпил писмен отговор от ответниците по касация, чрез адв.М.Р. – САК , с който отговор обстоятелствено и с приложена съдебна практика се оспорва наличие както на основания за допускане на касационната обжалване, така и на основание да се отмени постановеното въззивно решение. Претендират се разноски за касационното производство в размер на 500 / петстотин лв./ лева.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – вещен иск с цена над 5000 лв. и същата се явява процесуално допустима .
С посоченото решение , второинстанционният съд е отменил решението на първата инстанция , с което е прието за установено, че З. С. П. и П. И. П. са собственици на процесния недвижим имот за разликата над 1/6 / една шеста/ идеална част и е постановил ново решение с което искът за собственост за тази разлика от 5/6 / пет шести/ идеални части е отхвърлен. Със същото решение уваженият иск за собственост за 1/6 идеална част е оставено в сила.
За да постанови решение си, въззивният съд е приел, че ищците по делото- З. П. и П. П. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот по силата на договори за покупко-продажба по НА Nо 134/2007 год. и НА Nо 129/2009 год. на техните праводатели и НА Nо 6/2005 год. , издаден на основание придобивна давност в полза на Р. и З. В.. Съобразявайки фактите , че по силата на влязло в сила решение от 10.08.2005 год. на СГС- IV”г” отд./ потвърдено от ВКС/ по допускане на делбата на процесния недвижим имот е прието със силата на пресъдено нещо наличие на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот / терена / и отхвърлено възражение за придобивна давност от страна на Р. В. на подобренията в този имот и въз основа на сключената между сънаследниците на Б. В. Б. съдебна спогодба от 15.04.2008 год. , процесният имот е останал в съсобственост, въззивният съд не е зачел правата на Р. и З. В. по констативния нотариален акт Nо 6/2005 год. извън сънаследствената част на Р. В. от 1/6 идеална част. Прието е , че придобитите права по охранителния нотариален акт не могат да се противопоставят на действителните собственици, а искат за делба / като установителен иск в производството по допускане на делбата / прекъсва започналата да тече придобивна давност.
Преценявайки наведените основания за допустимост и данните по делото, настоящият състав намира , че не са налице основания за допустимост на обжалването в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване на основания чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, касационният съд следва да селектира касационната жалба базирайки изводите си на преценка за наличие на противоречие със задължителна съдебна практика, съгласно разясненията на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Посочените решения постановени по чл. 290 ГПК макар и да касаят хипотези на задължителна съдебна практика не могат да обусловят извод за предпоставки за допускане на касационното обжалване, тъй като не може да се приеме , че поставения въпрос е пряко относим и е единствения решаващ мотив на въззивния съд да не зачете възражението за придобивна давност на ищците респ. техните праводатели. Влязлото в сила решение , с което се признава наличието на съсобственост е задължително за правоприемниците на прехвърлител-съделител, разпоредил своята част от съсобствеността в хода на висящ делбен процес/ първа фаза/. Колебанията в съдебната практика , в ч. и по цитираната с касационната жалба и посочените решения от защитата на ответника относно това кой – прехвърлител или приобретател следва да участва в делбата и по въпросите за противопоставимостта на извършеното разпореждане по отношение на останалите титуляри в съсобствеността , се преодоля с т.3 на ТР 3/2013 година на ОСГК на ВКС.
Поставеният процесуално-правен въпрос няма характера на обуславящ изхода на спора и би могъл да се разгледа и получи отговор от гл.т. на преценката за законосъобразност на съдебен акт, доколкото касационното обжалване на същия е допуснато на посочено в закона основание за това.
По искането на ответната страна за разноски: искането е основателно и следва да се уважи.С депозирания писмен отговор на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноските за касационното производство, като е представен списък на разноските и съответния платежен документ за направени разходи в размер на 500 лв. / петстотин лева./
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК , състав над ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 112689/14.10.2013 год. , заявена от З. С. П. и П. И. П., и двамата от [населено място] чрез адв. К. С. и адв. Л. Г.- САК срещу въззивно Решение от 19.08.2013 година по гр.възз.д. Nо 907/2012 година на Софийския градски съд – IV-д. отд. по иска за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. С. П. и П. И. П. , и двамата от [населено място] да заплатят на Г. Б. В. и Ц. Б. Г. сумата 500 лв. / петстотин лева/ , разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :