О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№75
София, 27.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4146 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. М. чрез пълномощника му адвокат Б. К. против решение № 296 от 22.06.2016 г., постановено по гр.д. № 173 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 112 от 22.03.2016 г. по гр.д. № 571/2015 г. на Районен съд-Смолян за отхвърляне на предявения от М. Р. М. против С. А. А., М. С. Х., Д. Р. Х., Е. Е. С., Е. Б. С., Б. Б. С., С. М. Д. и Д. М. А. иск по чл.54, ал.2 З. за признаване за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с площ 3750 кв.м. с проектен номер 502.1655, съгласно скица-проект, изготвена от правоспособно лице инж.К. У., представляващ следните поземлени имоти: част с площ от 2316 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67547.502.1121 с площ 6092 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 67547.502.1122 с площ 1434 кв.м., като в кадастралната карта на [населено място], [община] е налице грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на частта с площ от 2316 кв.м. като част от имот с идентификатор 67547.501.1121, собственост на ответниците и заснемане на част от собствения му поземлен имот с идентификатор 67547.502.1122 с площ 1434 кв.м.
С. А. А., М. С. Х., Д. Р. Х., Е. Е. С., Е. Б. С., Б. Б. С., С. М. Д. и Д. М. А. са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Б. М., в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Формулираните от касатора правни въпроси са:
– допустим ли е иск по чл.54, ал.2 З. когато техническите характеристики на имота, съставляващи основни кадастрални данни са отразени правилно в кадастралната карта и кадастралните регистри
– може ли да се позовава на кратката придобивна давност лице, придобило недвижим имот чрез договор за покупко-продажба, когато придобивното основание на неговия праводател е признато за нищожно по съдебен ред, ако не е знаел за това обстоятелство
– може ли да се позовава на кратката придобивна давност лице, придобило недвижим имот чрез договор за покупко-продажба, когато придобивното основание на неговия праводател е признато за нищожно по съдебен ред, ако впоследствие с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен предявения иск за собственост от лица, по чието искане е прогласена тази нищожност срещу продавача по договора за покупко-продажба
– в тези случаи може ли новия собственик, който не е владелец на имота, да се позовава на владение чрез другиго – чл.68, предл. второ ЗС, а именно – бившия собственик на имота.
По първия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 48 от 11.07.2016 г. по гр.д. № 3495/2015 г., II г.о., според която когато техническите характеристики на имота са отразени правилно в кадастралната карта и кадастралния регистър, то спорът кому принадлежи правото на собственост следва да се разреши чрез предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост. В настоящия случай от твърденията в исковата молба е видно, че границите на правото на собственост не са отразени правилно – част от имота е заснет към имот на ответниците, а друга част като самостоятелен имот, а следователно и поставения въпрос е неотносим.
Останалите въпроси касаят изводите на съда по наведеното от ищеца основание за придобиване на собствеността чрез добросъвестно владение от 2001 г. По това основание въззивният съд е приел, че ищецът е закупил имота от С. В. през 2001 г. П. се е легитимирал с договор за покупко-продажба от Ликвидационния съвет на ТКЗС-с.С.. Този договор е прогласен за нищожен по гр.д. № 413/95 г. на Смолянския районен съд по иск на настоящите ответници /техни праводатели-наследници на Ж. Е./,. Предявен от настоящите ответници против С. В. през 2003 г. ревандикационен иск е уважен частично за площ от 2.615 дка и отхвърлен за площ от 1.135 дка. В. съд е приел, че с оглед нищожността на придобивното основание на праводателя на ищеца, последния е закупил имота от несобственик и не може да се легитимира като собственик на договорно основание, нито въз основа на добросъвестно давностно владение, тъй като не е установил фактическа власт върху имот. Изложени са съображения, че от депозираните свидетелски показания не може да се обоснове извод, че ищецът е упражнявал върху процесния имот явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерение за своене. Свидетелите Т. и У. сочат, че знаят, че имота е на М. и докато са работели в цеха на В., са виждали ищеца в процесния имот, но и двамата свидетели всъщност установяват /както и свидетелите на ответниците/, че имота се ползва от С. В., който ползва сградата в имота като дъръводелски цех, а прилежащия терен ползва за складиране на дървен материал и паркинг, а в близост е поставил и кошери за пчели. Показанията на тези свидетели не установяват ищецът по някакъв начин да владее имота – да го стопанисва, да ремонтира, да извършва промени в него или други действия, а обстоятелството, че свидетелят Ч. сочи, че имота не се владее от ответниците, не установява владение от ищеца.
По отношение довода на ищеца, че е осъществявал владението чрез своя праводател С. В., въззивният съд е изложил съображения, че ангажираните от ищеца доказателства не установяват ищецът да е осъществявал владение чрез упражняване на фактическа власт върху процесния имот, който държи чрез своя праводател С. В. като свой. От съществено значение за преценка наличието на владение чрез друго лице са вътрешните отношения между лицето, което упражнява фактическа власт върху имота и лицето, претендиращо право на собственост по силата на давностно владение. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства, от които да се установява, че С. В. държи процесния имот за ищеца. По никакъв начин не се установява намерението, с което В. осъществява фактическа власт върху процесния имот. Ангажираните от ищеца свидетели в показанията си не сочат да са им известни договорки между двамата по повод ползването и държането на процесния имот.
Поставените от касатора три материалноправни въпроса не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като са неотносими към мотивите на съда. Смолянският окръжен съд не е отрекъл възможността лице придобило имот по договор от праводател, който не е бил собственик /тъй като придобивното му основание е прогласено за нищожно, включително и когато срещу този праводател е отхвърлен ревандикационен иск/ да бъде добросъвестен владелец, нито възможността владението да се упражнява чрез другиго, а изводите му са обосновани на липсата на доказателства ищецът да е установил фактическа власт върху имота нито лично, нито чрез праводателя си. Въпроси относно решаващите изводи на съда не са поставени, от което следва, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на Окръжен съд-Смолян.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 296 от 22.06.2016 г., постановено по гр.д. № 173 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН [ЕГН], [населено място]-ем, [улица], вх.Б, ет.3, ап.27, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, Адвокатско дружество „К. и съдружници“, адвокат Б. К. да заплати на С. М. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, М. С. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.4 и Д. Р. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] направените по повод касационната жалба разноски в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Б. Б..
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН [ЕГН], [населено място]-ем, [улица], вх.Б, ет.3, ап.27, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, Адвокатско дружество „К. и съдружници“, адвокат Б. К. да заплати на Е. Б. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Б. Б. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], С. М. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.5 и Д. М. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.5 направените по повод касационната жалба разноски в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Б. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: