О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 31.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3550/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №527 от 13.04.2016г. по гр.дело № 33/2016г. на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 3519 от 28.10.2015г по гр.д 18012/2014г на Районен съд гр. Пловдив.. Отхвърлен е иск на касатора на основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ ,предявен срещу ЧСИ И. Б. ,рег.№869, район ОС Стара Загора , за обезщетение на имуществени вреди от нейни действия – частична претенция в размер на 20 000 лева от общо претендирани 94 673,60 лв вреди . В жалбата се съдържа изложение по допускане на касационно обжалване ,в което поради липса на съдебна практика се посочва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпросите :
От кой момент запорът върху движими вещи- реколта от насаждения ,се счита за наложен : от получаване на съобщението за насрочване на опис , или от извършването на опис на реколтата ? Счита ли се наложен запорът върху движими вещи ако в съобщението за налагането същите не са подробно описани и индивидуализирани ? Тезата на защитата се основава на поддържаното от ищеца като трето лице за съдебното изпълнение и купувач по договор с длъжника,че връчената поканата за доброволно изпълнение до последния не обективира запор върху предмета на договора и такъв не е бил наложен, преди да се извърши самият опис ,на посочената в това съобщение дата.
Въззивният съд на свой ред е приел ,че движимите вещи са били закупени с договора от 01.08.2013г след като съобщението,връчено на 24.07.2013г е произвело запорно действие ,макар описът да е извършен след датата на договора – на посочената от съдебния изпълнител дата(05.08.2013г). Защитата на касатора изтъква чл. 450 ГПК като императивна норма, свързваща запора с извършването на опис от ЧСИ .Описът безспорно е извършен след датата на договора , по силата на който ищецът е купил от длъжника „Т. б. Е.” селскостопанска продукция – необрани трайни насаждения – орехи от овощните масиви в землището на [населено място]. Вреди са претиндирани от това ,че съдебният изпълнител неправомерно е извършила публична продан на цялото количество селскостопанска продукция, без да зачете правата на купувача
На следващо място се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправен въпрос , следва ли въззивния съд да избожи собствени мотиви , или е достатъчно да препрани към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК . Изтъква се противоречие с практиката на ВКС по въпроса ,цитирани са т.19 от ТР №1/04.01.2001 на ОСГК ,реш. № 120/2013г по гр.д №96482012 ІVг.о и реш.№324/2010 по гр.д №1413/2009І. г.о , практика по чл. 290 ГПК .
Отговор е депозирала И. Л. Б. , рег.ЧСИ №869 с район ОС Стара Загора ,чрез адв П. Т. В него излага съображения за правилността на решението и законосъобразността на действията си по изпълнителното дело.Не са поискани разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първите два въпроса в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК имат ясен отговор в закона .Общото правило ,на което касаторът се позовава ,е изведено в чл.450 ал.1 ГПК , но негов коректив е нормата на чл.450 ал.2 ГПК и възможността съобщението до длъжника за извършване на опис по чл.449 ал.1 ГПК , съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение , да произведе запорно действие с всички последици (чл.451, чл. 452, чл.453 т.4 ГПК).Това именно запорно действие е произведено в случая по делото . То е налице , когато е спазено условието в съобщението вещта- в случая реколта , да се посочи точно. Изискването за посочване не е развнозначно на индивидуализацията , която се постига по реда на описа на движими вещи (чл.465 и сл. ГПК), включително при необрани трайни насаждения и плодове, за които чл.466 ГПК изисква описване не по- рано от два месеца преди обичайното време за събирането им. По решаващия въпрос налице ли е противоправност при действията на ЧСИ , въззивният съд съответно съобразява съдържанието на връчената на длъжника( на 24.07.2013г) поканата за доброволно изпълнение,в случая със съобщение за извършване на опис и оценка на „необрани трайните насаждения- орехи,находящи се в землището на [населено място]” и насрочена дата 05.08.2013г.При това съдържание на съобщението запорът е наложен, съответно законосъобразни са последващите изпълнители действия по опис ,оценка и публична продан , при които съдебният изпълнител не се съобразява с непротивопоставими на взискателите разпоредителни действия на длъжника с посочената необрана реколта. Договорът на ищеца е с дата , следваща връчването на поканата и съобщението по чл.450 ал.2 ГПК .Както е посочил въззивния съд , законосъобразността на проданите следва от недействителността на разпорежданията със запорирана вещ спрямо взискателите (чл. 452 ГПК),което пряко обуславя отхвърляне на иска срещу ЧСИ , основан на противоправността им .
С изтъкването на този мотив от правна страна и с оглед установените по делото факти , въззивният съд е изпълнил и задължението си да изложи собствени мотиви , поради което не е налице изтъкваното от касатора противоречие с установената практика по този процесуалноправен въпрос . При установените по делото обстоятелства , също изтъкнати от въззивния съд в мотивите , ищецът търси имуществена отговорност от ЧСИ за действията му по извършване на публична продан на 145651,68 кг.орехи, за които настоящият касатор е твърдял , че е закупил от длъжника като селскостопанска продукция – необрана реколта по договор от 01.08.2013г и са негова собственост, тъй като тогава още не са бил извършен опис. Не е налице соченото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Въззивният съд е приложил относимите към фактите по делото и ясни по съдържание правни норми , доводът за необходимост от тълкуването им по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №527 от 13.04.2016г. по гр.дело № 33/2016г. на Пловдивски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .