4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
С., 05,03, 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1653 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3006 от 21.ХІ.2013 г. на софийското [фирма], подадена чрез неговия юрисконсулт против въззивното решение № 197 на Видинския ОС, ГК, от 2.Х.2012 г., постановено по гр. дело №611/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 418/14.ІХ.2011 г. на РС-Видин по гр. д. № 2864/2010 г. С последното – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 124, ал. 1-във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен срещу М. Ц. И. от [населено място], чиито предмет е било признаването за установено, че срещу нея финансовата институция имала във връзка с отпуснат потребителски кредит две вземания /главница и мораторна лихва в размер общо на 5 437.39 лв./, а също и такова за разноски, направени в заповедното пр-во по чл. 410 ГПК в размер на 125 лв.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Видинския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това финансовата институция претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се признаело за установено по отношение на ответницата М. Ц. И. от [населено място] съществуването на три вземания на касатора: за главница – в размер на 5 066.90 лв., за мораторна лихва – в размер на 370.49 лв. и за разноски – в размер на 125 лв., последните направени в заповедното пр-во пред РС-Видин по чл. 410 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка от трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Видинският ОС се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация М. Ц. И. от [населено място] писмено е възразила чрез назначения й особен представител от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Видинския ОС въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Видинския ОС, касационната жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще в случая да се обсъжда евентуално наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела.
В случая въззивното решение на Видинския ОС е било постановено по два обективно съединени иска на касатора с правно основание по чл. 124, ал. 1-във вр.- мл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чиито предмет е било претенция за установяване съществуването на вземане срещу ответницата М. Ц. И. за главница по сключен помежду им договор за потребителски кредит в размер на 5 066.90 лв. /пет хиляди шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, а също и на мораторна лихва върху тази главница за периода от 5.І.2009 г. и до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в размер на сумата от 370.49 лв. /триста и седемдесет лева и четиридесет и девет стотинки/. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1-во ТЗ банковите сделки имат характера на абсолютни търговски сделки /арг. чл. 286, ал. 2 ТЗ/. От друга страна, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗККИ, търговецът касатор има статут на финансова институция, в предмета на чиято основна дейност се включва отпускането на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 3006/21.ХІ.2013 г. на [фирма]-С., подадена против въззивното решение № 197 на Видинския ОС, ГК, от 2.Х.2012 г., постановено по гр. д. № 611/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2