О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 06.02. 2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1175 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. А. А., чрез адв.Н.Ц. срещу решение №124 от 15.01.2019г. по гр.д.№2776/2018г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №435 от 19.01.2018г. по гр.д.№5846/2015г. на СГС, ГО, 9 състав в частта, с която е признато за установено, че В. А. А. дължи на „Сибанк“ ЕАД на основание чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ сумата 50 000 евро, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 18.06.2008г. и авалиран от В. А. А., с падеж на предявяване и предявен на 18.06.2008г., ведно със законната лихва от 08.02.2012г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5933/2012г. по описа на СРС, 76 състав, като ответникът е осъден да плати разноските за заповедното и исковото производство.
В касационната жалба се твърди, че при постановяване на обжалваното въззивно решение САС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на акта. Касаторът поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по наведения във възизвната жалба довод за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който в нарушение на закона не е разгледал възражението му за изтекла погасителна давност. Оспорва като необоснован извода на съда, че процесният запис на заповед е предявен на датата на издаването му- 18.06.2008г., като поддържа възражението си, че същият не е надлежно предявен до подаване на исковата молба, респ. в качеството си на авалист не дължи претендираната от ищеца сума, поради което решението на въззивния съд следва да се отмени и да се отхвърлят предявените искове изцяло. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени в жалбата обстоятелства и да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни. Твърди, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК.
Ответникът “Обединена български банка“ АД /правоприемник на влялата се в нея „Сибанк“ ЕАД/ оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът на основание чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ, като е признато за установено, че В. А. А., в качеството си на авалист дължи на „Сибанк“ ЕАД сумата 50 000 евро, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 18.06.2008г., предявен на 18.06.2008г., ведно със законната лихва от 08.02.2012г. до окончателното плащане, въззивният съд приема, че с валиден запис на заповед, издаден на 18.06.2008г. от „Т.“ АД, е поето задължение за плащане на сумата 416 000 евро на „Сибанк“ ЕАД, с падеж на предявяване; записът на заповед е авалиран от посочените лица, вкл. от ответника В. А. А.; видно от обективираните изявления на гърба на записа и събраните гласни доказателства /показанията на св.Г./ ценната книга е предявена за плащане на издателя и авалистите на същата дата 18.06.2008г. За неоснователно е прието възражението за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, като въззивният съд е констатирал, че възражението за погасителна давност е направено след изтичане на преклузивния срок /отговора на исковата молба/ и в съответствие със закона не е разгледано от СГС. Отхвърлени са и доводите на въззивника А., че като не е указано на ищеца да подаде допълнителна искова молба, респ. да му се предостави на него възможност да депозира допълнителен отговор на исковата молба, е осуетена възможността да направи в срок правопогасяващо възражение за давност
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното
дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички наведени в жалбата обстоятелства и да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни, е значим за изхода на спора, тъй като обуславя изводите на въззивния съд. Налице е общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във въззивната жалба.
В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към възникване и съществуване на задължението на В. А.- авалист по процесния запис на заповед за заплащане на претендираната от поемателя на ценната книга сума. Съдът е обсъдил възраженията на въззивника и е приел, че няма допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение- необсъдено възражение за изтекла погасителна давност, тъй като това правопогасяващо възражение не е направено с отговора на исковата молба, а с последваща молба- след изтичане на преклузивния срок. В отговор на възраженията в жалбата въззивният съд излага аргументи, че дори да беше изпратен отговора на исковата молба на ищеца, респ. при допълнителна искова молба да беше предоставена възможност на ответника да подаде допълнителен отговор, това не би променило горните изводи, тъй като срокът за правопогасяващите възражения, вкл. за изтекла погасителна давност е с отговора на исковата молба по чл.367 ГПК, а не с допълнителния отговор.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски за касационното производство, които съдът определя в размер на 150.00 лева юриск.възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №124 от 15.01.2019г. по гр.д.№2776/2018г. на Апелативен съд- София в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН [ЕГН] да плати на “Обединена български банка“ АД /правоприемник на влялата се в нея „Сибанк“ ЕАД/, [населено място] сумата 150.00 лева юриск.възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.