6
гр. д. № 5456/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 75
София, 09.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5456/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 12.05.2014 г. по гр. д. № 10376/2012 г. Софийски градски съд е обезсилил решение от 28.05.2008 г., допълнено с решение от 15.07.2010 г. по гр. д. № 16375/2007 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен иск от Р. В. П., Г. В. П. и М. В. П. срещу П. С. Н. и П. И. П. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 147, съставен по н. д. № 143/2007 г. и е прекратено производството по делото в тази част. Прието е, че решението в тази част е недопустимо като постановено по непредявен иск.
Отменил е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от ищците и вместо това е постановил друго, с което този иск е уважен като е намалено дарственото разпореждане, направено от общия наследодател Д. Т. П. в полза на сина му Б. Д. П., наследен от ответницата по иска П. С. Н., негова майка. Възстановил е запазената част, в полза Р. П., Г. П. и М. П., наследници по право на заместване (чл. 10, ал. 1 ЗН) на починалия преди наследодателя син В. Д. П., със сумата 5169.08 лв. като е осъдил на основание чл. 36, ал. 12 във вр. с чл. 36, ал. 1 ЗН П. С. Н. да им заплати посочената сума или по 1723.03 лв. на всеки един.
Постановил е дареният имот да бъде задържан от наследницата на надарения – ответницата П. Н..
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците Р. В. П., Г. В. П. и М. В. П. с доводи за необоснованост на изводите относно включването на възстановени земеделски земи в наследството останало от общия наследодател Д. П. както и за определената им пазарна стойност. Поддържа се и неправилно прилагане на закона по направеното възражение за придобиване на имота от ищците на основание давностно владение.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешените процесуални въпроси: 1. длъжен ли е съдът да основе изводите си за установяване на факти въз основа на заключение на вещо лице, направените констатациите в което са опровергани от други доказателства, приети по делото, както и на данни, които не се отнасят за посочения по делото период; 2. длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото.
Допускане до касация се иска и по разрешения материалноправен въпрос: може ли владението на една вещ да се превърне в държане при настъпване на нов юридически факт, а след настъпването на друг отново във владение. Поддържат се основанията по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК, без да е мотивирано кой от поставените въпроси на кое от посочените основания се иска да бъде допуснат до касационна проверка.
Ответниците по касация П. Н. и П. П. са подали писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение се обжалва и от ответниците по иска П. С. Н. и П. И. П. в частта, с която е отхвърлено искането на Р. П., Г. П. и М. П. за намаляване на дарственото разпореждане:..”обективирано в процесния нотариален акт” и е намалено дарственото разпореждане като е възстановена запазената част на ищците с общо сумата 5169.08 лв. Доводът е за това, че ищците не са доказали, че са съсобственици на дарения недвижим имот, както и че останалите имоти от наследството са достатъчни за да допълнят накърнените им запазени части от него.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешените материалноправни въпроси: 1. налице ли е накърняване на запазената част, когато наследодателят е оставил и други имоти, с които може да се уравни делът на някои от наследниците; 2. когато имотът, по отношение на който се твърди накърняване на запазената част, е прехвърлен на трето лице, може ли делът на останалите наследници да се уравни в пари или това следва да стане само с други имоти.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
За да постави решението си съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
Наследодателят Д. Т. П. е придобил през 1976 г. правото на собственост върху апартамент № 43, в [жилищен адрес] вх. „Г, в[жк]в [населено място], който е бил негова индивидуална собственост, като придобит преди сключване на брак през 1979 г., който е бил прекратен през 1993 г.
През 1994 г. наследодателят е дарил апартамента на сина си Б. Д. П.. Наследодателят Д. П. е починал през 2003 г. и оставил за наследници: син Б. П. и по право на заместване Р. В. П., Г. В. П. и М. В. П. – внуци от починал преди това през 1997 г. син В. Д. П..
За да установи дали дарението накърнява запазената част на ищците, съдът е формирал масата на наследството по искане на ответниците, в която са включени имотите на наследодателя, посочени в депозираната от тях молба в съдебно заседание на 23.01.2008 г., към която са представени и съответните доказателства за това. Посочено е, че към момента на откриване на наследството наследодателят е притежавал идеална част от недвижим имот в [населено място], по ? идеална част от два недвижими имота в [населено място] и шест земеделски имота, правата върху които са придобити на основание реституция по ЗСПЗЗ и доброволна делба.
Въз основа на така събраните и обсъдени доказателства и приета съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че към момента на смъртта си наследодателят е притежавал недвижими имоти на обща стойност 48013лв. На основание чл. 31, изр. 2 ЗН е прибавена стойността на дарения недвижим имот, определена към датата на настъпване на смъртта, която възлиза на сума от 33180.55 лв. и е направен извод, че масата по чл. 31 ЗН при откриване на наследството е била на обща стойност от 81193.55 лв.
Разполагаемата част на наследодателя е била в размер на 1/3 ид. ч. на основание чл. 29, ал. 1 ЗН или на стойност 27064.52 лв.
Съдът е приел, че при спазване разпоредбата на чл. 31, ал.1 ЗН, стойността на дарения имот не надвишава разполагаемата част на наследодателя увеличена с ? (стойност на дарения имот е 33180.55 лв. е по-голяма от стойността на разполагаемата част 27064.52 лв. + 6766.13 лв. = 30830.65 лв.
След съпоставяне стойностна на дареният имот – 33180.55 лв. със сбора от стойностите на разполагаемата част на наследодателя и запазената част на надарения (27064.52 + 27064.52 = 54128.04 лв.) е прието, че тъй като първата не надвишава втората, надареният, който е и наследник със запазена част, може да задържи целия имот (чл. 36, ал. 2 ЗН) като възмезди наследникът с пари според цената по време на намаляването (чл. 36, ал. 1, изр. второ ЗН). За да приложи това правило е намерено, че от стойността на апартамента – 33180.55 лв. следва да се извади запазената час на наследниците, ищци по иска, – 27064.52 лв. или дарението превишава разполагаемата част със сумата 6116.03 лв.
Останалото имущество от наследството е на стойност 48013.00 лв., от което правата на наследниците по колена възлиза на 24006.50 лв. За допълване на запазената част на ищците е необходимо имущество на стойност 3058.02 лв. (27064.52 лв. – 24006.50 лв.). Тази сума отнесена към стойността на дарения имот представлява 3058.02/33180.55 част. Тъй като паричната стойност на възмездяването следва да се определи спрямо цената на дарения имот към момента на намаляване на завещателното разпореждане, съдът е взел предвид, че тази стойност възлиза на сумата 56063.80 лв., от която стойността на обезщетяването възлиза на 5169.08 лв. или по 1723.03 лв. за всеки от ищците.
І. Касационната жалба на ищците Р. П., Г. П. и М. П.:
Поставените в изложението първи и втори въпрос са за това дали съдът може да изгради правните си изводи върху заключение, което не е представено в срок, не е прието, назовано е като докладна записка и се опровергава от други доказателства.
Въззивният съд при повторното разглеждане на делото, след връщането му на основание отменителното решение на ВКС и съобразно дадените указания, е допуснал изслушване на съдебно техническа експертиза за определяне цената на имотите, включени в наследството, към датата на откриването му, както и за пазарната цена на дарения имот към датата на разглеждане на делото. За приемане на експертизата делото е било насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2013 г. Съдебно-техническата експертиза е депозирана на 07.05.2013 г. – в срока по чл. 199 ГПК като е изпълнена съобразно определената от съда задача. Касаторите са били представлявани от повереника си адв. Т. в проведеното съд. заседание на посочената дата. Тя не е възразила срещу депозираното заключение и е изразила съгласие то да бъде прието. Заключението е прието с изрично определение, обективирано в съставения протокол за проведеното съдебно заседание, с което е спазен процесуалния ред за събиране на това доказателствено средство.
С определение от 13.01.2014 г. съдът е отменил определението за даване ход по същество на делото и го е внесъл за разглеждане в съд. заседание на 10.03.2014 г. като е разпоредил изслушване на вещото лице в съдебно заседание по въпроса дали определените цени на имоти, включени в наследствената маса, са определени към момента на откриване на наследството. Вещото лице се е явило в съдебно заседание и е отговорило устно на въпроса, но наред с това е представило и писмен отговор, който е назовал доклад-отговор. В проведеното съдебно заседание е присъствал процесуалния представител на касаторите и той е заявил, че няма въпроси към вещото лице и други искания за събиране на доказателства и е изразил съгласие за приключване на съдебното дирене.
Наименованието на представения от вещото лице писмен отговор на поставените въпроси от съда не променя характера им на уточняване на депозираното и прието преди това заключение.
Процесуалните действия по обсъждане на приетата експертиза са извършени също при спазване на закона. След като страните не са оспорили първоначално заключението и не са имали възражения по уточнението, направено допълнително от вещото лице, съдът обосновано е формирал правните си изводи за установените с него релевантни факти. Извършените процесуални действия са в съответствие с процесуалния закон, срещу тях страните не са имали възражения, поради което поставените процесуални въпроси в т. т. 1, 2 и 3 на изложението към касационната жалба не съставляват общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по тях.
Поставените материалноправни въпроси в т. т. 4 и 5 на изложението: може ли владението на една вещ да се превърне в държане при настъпване на нов юридически факт, а след настъпването на друг отново във владение; следва ли да се зачете владението през двата периода на цялата вещ и на периода, през който е владяна само наследствената част не са обсъждани от съда и не са формирали решаващите му изводи по този довод.
Касаторите, ищци по иска, са направили възражение за придобиване на дарения имот на основание давностно владение, като са поддържали, че са установили фактическа власт върху него през 1997 г., преди да почине баща им В. П., след като той ги е поканил да ползват имота. По възражението за придобиване право на собственост върху апартамента на оригинерно основание давностно владение, съдът е приел, че ищците не са установили да са упражнявали фактическа власт върху имота непрекъснато и несмущавано в продължение на десет години, както и че са имали намерение да го владеят за себе си. Намерил е, че твърдението за формиран анимус на владението е опровергано от действието – предявяване на иск за делба, което сочи, че субективното отношение на ищците към имота е като към съсобствена вещ.
Това е разрешеният материалноправен въпрос от съда относно осъществяването на фактическия състав на давностното владение. Формулираният в изложението не е обсъждан, не е обусловил решаващите му изводи по това наведено възражение, поради което също не съставлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
ІІ. По касационната жалба на П. С. Н. и П. И. П.:
Поставения въпрос в изложението 1-ви въпрос за това налице ли е накърняване на запазената част, когато наследодателят е оставил и други имоти, с които може да се уравни делът на някои от наследниците, не е стоял за разрешаване пред съда, тъй като е поискана делба само на един от имотите на наследодателя, при разпореждане с който той е накърнил запазената част на единия от законните си наследници. Останалите в наследство имоти не са били предмет на делба. Те са включени само стойностно във формираната маса по чл. 31 ЗН.
Вторият въпросът е за това когато имотът, по отношение на който се твърди накърняване на запазената част, е прехвърлен на трето лице, може ли делът на останалите наследници да се уравни в пари или това следва да стане само с други имоти.
Съдът е обсъдил дали е било налице основание за прилагане на чл. 37, ал. 1 ЗН и е намерил, че дори и имотът, при разпореждане с който е била накърнена запазената част на касаторите, да е бил върнат в наследството, искът за делба отново следва да се отхвърли, поради това, че е бил прехвърлен на трето лице. Прехвърлянето е извършено след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за делба, поради което касаторите не разполагат с правото да искат отмяна на сделката.
Този въпрос също не е обсъждан от съда, по аргументите изложени по предходния. Той не е от значение за изхода на делото, поради което, както и първия въпрос не може да бъде определен като общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка, в какъвто смисъл е и разяснението дадено с т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на касационното производство разноски за него следва да се понесат от страните така както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.05.2014 г. по гр. д. № 10376/2012 г. Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: