4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
[населено място], 09.02.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди и осемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МАРКОВ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 161 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Кооперация „ В. София „ против определение от 27.11.2017 г. по гр.д.№ 5784/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което – в хода на въззивното производство – е спряно същото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до влизане в сила на решение по преюдициалния спор,предмет на гр.д.№ 12 799/2013 г. на СГС. Касаторът оспорва правилността на определението, позовавайки се на постановяването на противоречащо и взаимно изключващо атакуваното, определение по гр.д.№ 12 799/2013 г. на СГС, производството по което е спряно до влизане в сила на решение по гр.д.№ 6171/2014 г. на СГС / първоинстанционното дело по настоящия спор /. Така двете производства са взаимно спрени,в обусловеност на всяко от постановяване на решение по другото – недопустима взаимна обусловеност.Сочи се идентичност в предмета на двете производства, поради което и липса на правен интерес от исканото спиране, като осигуряващо произнасяне със сила на пресъдено нещо по преюдициален въпрос , от значение за настоящия спор. Относно преюдициалния спор страната счита, че същият е образуван по недопустим иск, без правен интерес , тъй като липсва такъв, при възможност твърдяната нищожност страната – ищец в същото и ответник в настоящото, да въведе с възражение срещу иска , предявен по реда на чл.422 ГПК. Възражението, според жалбоподателя, е предмет на инцидентен установителен иск за нищожност, с произнасянето по който се създава аналогична на търсената по исков път сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази, според страната , че исковата молба по гр.д.№ 12799/2013 г. на СГС е подадена на 24.09.2013 г., след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение , по реда на чл.417 ГПК – на 10.09.2013 г. и като по-късно заведено с идентичен предмет, производството по гр.д.№ 12799/2013 г. на СГС следва да бъде прекратено, на основание чл.126 ал.1 ГПК. Страната цитира съдебна практика в обосноваване на извод, че ответникът е длъжен да изчерпи защитата си в заповедното производство, като непредявените възражения в същото се преклудират.
Ответните страни – К. И. и Г. И. – оспорват частната жалба. Поддържат правилността на определението на САС , като изрично потвърждават , че определение от 08.06.2017 г. по гр.д.№ 12799/ 2013 г. на СГС / за което жалбоподателят твърди , че не е влязло в сила / е влязло в сила, което,впрочем, се установява и от щемпела върху самото, представено от жалбоподателя определение. Страните се позовават на аналогично на процедирането на САС по други, водени с ищеца съдебни дела, тъй като между Кооперация „В. София„ и наследодателите им – ответници, като чиито правоприемници са конституирани в процеса, са били сключени три договора за заем.Производството по гр.д.№ 6171/ 2014 г. на СРС касае единствено договора за заем от 10.04.2012 година.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване , в хипотезата на чл. 274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК, съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Производството по гр.д.№ 6171/2014 г. на СРС е образувано по предявен по реда на чл.422 ГПК, установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, от Кооперация „ В. София „ против К. Д. и Б. Д. / починали в хода на производството и като чиито универсални правоприемници са конституирани К. И. и Г. И. / , за установяване вземане от същите , по договор за заем от 10.04.2012 г., в размер на 27 000 евро, обезпечен с договорна ипотека, сключена с нот.акт № 145 по нот.дело № 129/2012 г. на Нотариус И. И.,рег.№ 384 на НК, с район на действие [населено място]. Както във възражението по чл.414 ГПК, така и в самото производство , ответниците противопоставят възражение за нищожност на договора за заем, като сключен в противоречие със закона, сочейки като такъв наказателноправните норми на чл. 259 НК и чл.252 НК , предвид това , че със сделката Кооперацията осъществява банкова / кредитна / дейност, без необходимия за това лиценз.Противопоставено е и сключване на договора за заем при крайна нужда. След подаване на заявлението по чл.417 ГПК,ответниците са предявили искове срещу Кооперация „ В. София „ , за прогласяване нищожност на договора за заем от 10.04.2012 г. , както и за прогласяване нищожността на три договора за ипотека / макар петитумът да е формулиран неточно – за прогласяване нищожност на самите нотариални актове за учредяване на договорна ипотека /. По тези искове е образувано гр.д.№ 12799/2013 г. на СГС .
Определението на първоинстанционния съд,за спиране на производството по гр.д.№ 6171/ 2014 г. на СГС , до влизане в сила на съдебно решение по спора по гр.д.№ 12799 / 2013 г. на СГС , е било отменено от въззивна инстанция.
При въззивното обжалване на постановеното първоинстанционно решение, Софийски апелативен съд е постановил наново спиране, в обусловеност от преюдициалния спор по гр.д.№ 12799/ 2013 г. на СГС , мотивирайки се с това, че исковата молба е била предявена на 24.09.2013г., т.е. преди изтичане срока за възражение по реда на чл.414 ГПК. Възможността да предявят нищожността на договора за заем чрез възражение в заповедното, респ. производството по реда на чл.422 ГПК, според съда не лишава страните от правен интерес за установяването й със сила на пресъдено нещо, тъй като такава не би се формирала в производството по чл.422 ГПК, а отделно от това , не е било преклудирано правото им да я противопоставят, т.е. с предявяването на иска не се заобикаля специалния ред за защита, предвиден в заповедното производство. Съдът е посочил изрично, че в производството по гр.д.№ 6171/2014 г. на СРС нищожността не е била въведена с инцидентен установителен иск, а само като преюдициален факт ,по който съдът дължи произнасяне единствено в мотивите си.
Към частната жалба са приложени две определения от 08.06.2017 г. по гр.д.№ 12799/ 2013 г. на СГС. С едното от тях ,влязло в сила на 26.06.2017 г., е върната исковата молба , на основание чл.130 ГПК , в частта й, с която се претендира установяване нищожност на договора за заем № 158/10.04.2012 г. , възприет и за предмет на спора по гр.д.№ 6171/2014 г. на СРС, респ. гр.д.№ 5784/2017 г. на САС, при идентичност на твърдените обстоятелства, обуславящи нищожността. В останалата си част – по исковете за „ прогласяване нищожност на три нотариални акта за договорна ипотека „,приети от съда като искове за прогласяване нищожност на три договора за учредяване на ипотека,с второто определение от 08.06.2017 г., за което няма данни влязло ли е в сила, производството по гр.д.№ 12799/2013 г. на СГС е спряно до приключване с влязло в сила решение на спора по гр.д.№ 6171/2014 г. на СГС / процесния спор /, по гр.д.№ 9415/2014 г. на СРС и гр.д.№ 1085/2014 г. на СГС.
Позовавайки се на определението от 08.06.2017 г. за спиране на производството по гр.д.№ 12799/2013 г. на СГС / макар прилагайки и другото от същата дата /, жалбоподателят – ищец е поискал отмяна на определението за спиране, оставено без уважение. Съдът е приел,че няма основание за възобновяване на производството, тъй като предмет на гр.д.№ 12799/2013 г. е и нищожността на договора за ипотека, обезпечаващ договора за заем от 10.04.2012 г., в който нотариален акт бил инкорпориран договора за заем и който нотариален акт бил предявен като основание за предявеното в заповедното производство вземане. От друга страна, Софийски апелативен съд е приел, че преценката за обусловеност на СГС по гр.д. 12799/ 2013 г. не го обвързва. Впрочем,при спиране на производството по гр.д.№ 12799/2013 г., СГС е изходил от липсата на спор относно обстоятелството, че обективираният в нот. акт № 145 по нот.дело № 129/ 2012 г. на Нотариус И. И. договор за заем, е идентичен с договора под № 158 от същата дата, т.е. касае се за едно и също облигационно правоотношение, материализирано в два отделни акта, което е без значение, с оглед реалния характер на договора и доколкото не се твърди двукратно предоставяне на същата сума.
Определението – отказ за възобновяване – подлежи на самостоятелно обжалване / т.5 ТР № 1/2001 г.по тълк.дело № 1 / 2001 г. на ОСГК на ВКС /. Влязлото в сила определение по гр.д.№ 12799/2013 г. на СГС , с което е върната исковата молба , с предмет прогласяване нищожността на договор за заем от 10.04.2012 г., произнасянето по който предмет е счетено от въззивния съд за преюдициално за произнасянето по настоящия спор, изключва правния интерес на Кооперация „В. София„ от настоящата частна жалба – за отмяна на спирането,постановено с определение от 27.11.2017 г. по гр.д.№ 5784/2017 г. на САС. За страната е налице правен интерес да иска възобновяване на гр.д.№ 5784/2017 г.на САС, което може да претендира отново / ако не би било извършено служебно от съда /, както и да обжалва евентуален нов отказ на съда.Искането не е преклудирано с произнасянето на САС от 11.12.2017 г. по същото дело, чието определение не формира сила на пресъдено нещо.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Кооперация „В. София„ против определение от 27.11.2017 г. по гр.д.№ 5784/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба, пред друг състав на Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от уведомяване на страната .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: