О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 09.02.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2767 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.02.2017 год. по гр. д. № 726/2016 год. Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 21.10.2016 год. по гр. д. № 2853/2015 год. на Пловдивския окръжен съд и прекратил производството по делото като процесуално недопустимо.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. С. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за отмяната му.
В приложеното изложение касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по правния въпрос за допустимостта на установителния иск за признаване, че правото на ползване върху една вещ не съществува и в случая, в който вещта не съществува, с позоваване на противоречие в произнасянето с разясненията в ТР № 8/27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. ОСГК на ВКС. В последното е прието, че когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на този спор е отричаното право – същото не е възниквало или е било погасено, като правният интерес у ищеца за предявяване на този иск е обусловен от поведението на ответника, с което смущава, осуетява или затруднява упражняването на неговото право, различно от претендираното от ответника.
Ответникът С. К. М., чрез пълномощника му адв. П. Т., по съображенията в представения писмен отговор оспорва наличието на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради липса на конкретно формулиран правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира направените по делото разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като прецени данните по делото и доводите на страните с оглед предмета на настоящето производство, намира следното:
За да обезсили обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд приел, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за това, че ответникът С. М. не притежава право на безвъзмездно пожизнено ползване на двете описани сгради в имота, собственост на ищцовото дружество, поради погасяването му с погиване на тези сгради. Правото на собственост на последното не е оспорено от ответника, а доколкото правната му сфера е накърнена от поведението на ответника, то предявеният отрицателен установителен иск няма да доведе до търсената защита.
С оглед на горното обуславящият извода на въззивния съд въпрос е този за наличието или липсата на правен интерес в случай на предявен отрицателен установителен иск за вещното право на ползване в хипотезата на погиване на вещта, като произнасянето по него настоящият съд счита да е в противоречие с разясненията в ТР № 8 от 27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС. В т. 1 от същото е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, вкл. и неговото упражняване чрез претендиране от ответника на друго, отричано от ищеца право, което е предмет на спора по отрицателния установителен иск. Последното обосновава наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 30 от 20.02.2017 год. по гр. д. № 726/2016 год. на Пловдивския апелативен съд.
Указва на касатора [фирма], чрез адв. С. М. да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на сумата 507.07 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: