О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 28.01.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1193 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. К. К.,А. Л. К.,Е. Д. К.,Л. А. К. и М. А. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 10.06.2009г. по гр.д. №1309/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на предявения по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск при липса на висящо производство по възстановяване на собствеността и при наличие на постановен от ОСЗ отказ в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС/,както и по въпроса налице ли е нередовност на исковата молба по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ ако в същата не е посочено основанието,на което наследодателят е придобил собствеността,по който въпрос поддържат,че е налице противоречива практика /с оглед посочените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС/.
Ответникът по касационна жалба К. Г. З. не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 10.06.2009г. по гр.д. №1309/2008г. Окръжен съд-Благоевград,действувайки като въззивна инстанция ,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на Р. К. К.,А. Л. К.,Е. Д. К.,Л. А. К.,Д. А. К. и М. А. К. в качеството им на наследници на Л. А. К.,че К. Г. Ч. ,наследодател на К. Г. З.,е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на нива в м. Черешата с площ от 2 дка и нива в м.”В” с площ от 2 дка,в землището на гр. Р..
Прието е,че макар в исковата молба да не е посочено изрично основанието,на което наследодателят К е придобил собствеността,може да се приеме,че имотите се претендират като придобити по давностно владение,което основание е доказано с оглед показанията на разпитаните свидетели-още в решението на първоинстанционние съд е прието ,че имотите са владяни от К. Ч. от 1937г. до масовизацията през 1957г.
Възражението,че предявеният иск е недопустим поради липса на решение за възстановяване на собствеността в полза на наследниците на К. Ч. е прието за неоснователно. Прието е,че след като решението на ОСЗ,с което е отказано възстановяване на собствеността е било обжалвано пред съда с оглед дадените в ТР №1/1997г. указания следва да се приеме,че предявеният иск е допустим.
Поддържаната от касатора теза за разрешаване на въпроса за допустимостта на предявения иск в противоречие с дадените в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС указания не може да бъде споделена.
Според дадените в т.2 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС указания правен интерес от оспорване по с. ред на правото на собственост върху земеделски земи е налице при висящо административно производство по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано,както и при окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците по чл.10б ЗСПЗЗ. Предявяването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е недопустимо когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ.
Изводът на въззивния съд за наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и за неговата допустимост напълно съответствуват на указанията по приложението на закона,дадени в ТР №1/1997г.-прието е,че обжалването на решението на ПК /сега ОСЗ/ пред съда удостоверява наличието на неприключило производство по възстановяване на собствеността,а оттам и допустимостта на предявения иск. Още повече че правото на възстановяване на собствеността на наследниците на К. Ч. е признато с влязло в сила съдебно решение,а отказът на ОСЗ е мотивиран от наличието на спор за материално право с наследниците на Л. А. К.,т.е. не е налице окончателен отказ за възстановяване на собствеността.
Не може да бъде споделена и тезата за наличие на противоречива практика по въпроса за изискванията за редовност на подадената по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ искова молба.
В посоченото от касаторите решение №529/19.06.2007г. по гр.д. №579/2006г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че исковата молба по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е нередовна,ако в обстоятелствената й част не са изложени твърдения за фактите,по силата на които е придобита собствеността,тъй като съдебното решение формира сила на присъдено нещо относно притежаваното право не изобщо,а само на основанието,посочено в исковата молба.
Изводите на въззивния съд досежно изискванията за редовност на исковата молба съответствуват напълно на изложеното в решение №529/19.06.2007г. становище – прието е,че посочването на основанието,на което наследодателят е придобил собствеността е задължително изискване за редовност на предявената по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и че в случая това изискване е спазено с оглед волята на предявилото иска лице и по причина, че спорният предмет,вкл. и с оглед основанието,на което наследодателят е придобил правото на собственост, е бил очертан още в производството пред първоинстанционния съд.
Не е налице произнасяне по въпрос,който да е разрешаван противоречиво от съдилищата,нито в противоречие с практиката на ВКС, нито по въпрос,имащ значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд-Благоевград въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 10.06.2009г. по гр.д. №1309/2008г. по описа на Окръжен съд-Благоевград по подадената от Р. К. К.,А. Л. К.,Е. Д. К.,Л. А. К. и М. А. И. касационна жалба вх. №23111/14.07.2009г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: